— Само Барзов знае — отвърна той.
Изгаряше от желание да й обясни ходовете, да я накара да разбере защо нямат никакъв избор. Съзнаваше обаче, че обясненията могат единствено да направят трагедията още по-жестока за нея. Смърт заради грешка — тя би могла да разбере. Но смърт в резултат на хладнокръвни разсъждения, на логично мислене — това никога не би приела. Навярно би предпочела всички да умрат.
— Само Барзов знае какво ще стане — повтори мъчително той. Уговорката им оставаше в сила — цената на победата, за която се бяха разбрали. Майорът тепърва трябваше да научи какво точно купува Кели с цената на един живот.
— Откъде знаете, че Барзов ще ни пусне, ако го победим? — попита едрият войник.
— Въобще не съм сигурен, че ще ни пусне — отвърна Кели.
После го загриза и друго съмнение. Дали не е спечелил само кратко отлагане на изпълнението на присъдата?
Полковник Кели загуби представа от колко време чакат на шахматната дъска да се върне Барзов. Сетивата му изглеждаха умъртвени от непрекъснатите приливи на угризения и натиска на ужасната отговорност. Съвестта му мъждукаше едва-едва, Маргарет спеше от пълното изтощение с Джери на ръце, чийто живот все още бе в опасност. Пол лежеше на своя квадрат, завит с куртката на младия ефрейтор. На квадрата на Джери, с резбованата си глава и издути, сякаш бълващи огън ноздри, стоеше черният кон на Пи Йънг.
Кели едва дочу идващия от балкона глас — по погрешка го взе за част от своите кошмари. Умът му не придаде на думите никакъв смисъл — просто чуваше някакви звуци. После отвори очи и установи, че устните на майор Барзъв се движат. Видя наглото предизвикателство в очите му и тогава осъзна смисъла на изреченото от него.
— След като се проля толкова много кръв, би било твърде жалко да оставим играта недовършена.
Майорът се отпусна величествено върху възглавниците на Пи Йънг и кръстоса обутите си в лъскави, черни ботуши крака.
— Имам намерение да ви победя, полковник и ще се изненадам, ако ми създадете проблеми. Би било крайно неприятно да ви оставя да ме биете със своя прозрачен трик, чрез който заблудихте Пи Йънг. Вече няма да ви е толкова лесно. Сега играете с мен, полковник. Спечелихте инициативата за един момент. Поемам играта без повече отлагане.
Кели скочи на крака. Едрата му фигура се извиси над белите играчи, насядали в квадратите около него. Майор Барзов не би пренебрегнал забавлението, което толкова се бе харесало на Пи Йънг. Кели обаче усещаше разликата в поведението на майора и партизанския командир. Барзов подновяваше играта не защото тя му харесваше, а защото искаше да покаже, че е адски умен, а американците са боклук. Явно не разбираше, че Пи Йънг вече е загубил играта, или пък имаше нещо, което Кели не бе пресметнал правилно.
На ум Кели местеше фигурите по таблото, караше фантазията си да посочи грешките в плана, ако въобще бе допуснал такива, защото тогава адската, зашеметяваща жертва щеше да е напразна. При обикновена игра, когато залогът е само някакви дървени фигури, той би накарал съперника си да се предаде и партията би приключила веднага. Но сега, когато се играеше на живот и смърт, болезнено съмнение хвърляше сянка върху ясната логика на изхода. Кели не се осмеляваше да разкрие намерението си да атакува и да победи с три премествания, преди да е направил самите ходове, преди Барзов да е изгубил всякаква възможност да използва грешката, ако въобще съществуваше тя.
— А Джери? — извика Маргарет.
— Джери ли? А, да, момчето. Какво ще кажете за момчето, полковник? — попита Барзов. — Ще направя една специална отстъпка, ако искате. Можете да си върнете хода.
Държанието на майора бе някаква пародия на весело гостоприемство.
— Без правила, майоре, игрите се превръщат в безсмислица — рече Кели безизразно. — Най-малко аз бих молил да ги наруша.
Лицето на Барзов изразяваше пълно съчувствие.
— Вашият съпруг, мадам, взе това решение, не аз.
Той натисна копчето на хронометъра.
— Можете да оставите момчето при себе си, докато полковникът не пропилее живота на всички ви. Вие сте на ход, полковник. Имате десет минути.
— Вземи му пешката — изкомандва Кели на Маргарет, но тя не помръдна. — Маргарет! Чуваш ли ме?
— Помогнете й, полковник, помогнете й! — подкани го Барзов.
Кели хвана Маргарет под ръка, поведе я без съпротива към квадрата, на който се мъдреше въпросната пешка. Джери вървеше с нея, застанал от другата й страна. Кели се върна към своя квадрат, мушна ръце в джобовете си и изгледа как помощникът отнася черната пешка встрани.
— Шах, майор. Царят ви е в шах.