Барзов повдигна вежда.
— Шах ли казахте? Какво да се прави? Това е неприятно. Как да ви върна към някои по-интересни проблеми в играта? — той се обърна към един от подчинените си. — Моят цар един квадрат наляво.
— Един ход по диагонала към мен, лейтенант — поръча Кели на пилота, който се поколеба. — Хайде. Не ме ли чувате?
— Да, сър — тонът му беше подигравателен. — Отстъпваме, така ли?
Лейтенантът се замъкна в квадрата — бавно и безчувствено.
— Проверете пак, майоре — рече Кели равнодушно и махна към лейтенанта. — Сега царят ви е в шах от моя офицер — той затвори очи и си повтори отново и отново, че не е пресметнал погрешно, че благодарение на жертвата печели играта, че за Барзов нямаше никакъв изход. Това беше всичко — последният от трите хода.
— Какво? — каза майорът. — Това ли е най-доброто, което можете да направите? Аз просто ще сложа царицата пред царя.
Помощникът премести фигурата.
— Сега нещата вече се променят.
— Вземи му царицата! — каза Кели на най-предната пешка — невъздържания висок войник.
Барзов скочи на крака.
— Чакайте!
— Не го ли видяхте? Искате ли да върнете хода си? — заядливо попита Кели.
Барзов крачеше напред-назад по своя балкон и дишаше тежко.
— Разбира се, че го видях!
— Това беше единствената възможност да спасите царя си — рече Кели. — Можете да върнете хода си, ако искате, но ще видите, че друг вариант е невъзможен.
— Вземете царицата и да продължаваме — кресна Барзов. — Вземете я!
— Вземете я! — повтори Кели и помощникът издърпа тежката фигура настрани. Едрият войник мигаше на педя расттояние от царя на Барзов.
— Шах — този път полковникът го произнесе много тихо.
Майорът въздъхна дълбоко и измъчено.
— Да, наистина — гласът му се повиши — Заслугата не е ваша, полковник Кели, а на великата тъпота на Пи Йънг.
— Играта свърши, майоре.
Едрият войник се изсмя глупаво, ефрейторът седна, а лейтенантът се хвърли и прегърна полковник Кели. Двете деца нададоха радостни викове. Само Маргарет стоеше като изтукана — уплашена и безмълвна.
— Цената на вашата победа, разбира се, трябва да се плати — рече кисело Барзов. — Предполагам, че вече сте готов да това?
Кели пребледня.
— Така се бяхме разбрали. Ако ви носи удовлетворение, няма да се отметна.
Барзов сложи нова цигара в цигарето от слонова кост — направи го бавно и мъчително. Когато отново заговори, тонът му беше назидателен — самата интелигентност.
— Не, няма да взема момчето. Аз, също като Пи Йънг, чувствам, че вие, американците, сте врагът, независимо дали има официално обявена война, или не. За мен вие сте военнопленници.Тъй като няма официално обявена война обаче, аз в пълномощията си на представител на своето правителство имам само един избор. Да се погрижа всички вие да бъдете преведени безопасно през фронта. Такъв беше моят план. Затова поднових партията след отстраняването на Пи Йънг. Вашето освобождаване няма нищо общо с моите лични чувства, нито с изхода от играта. Евентуална победа би ми доставила удоволствие и би била добър урок за вас. Но това нямаше да промени съдбата ви.
Той запали цигарата и продължи да гледа строго.
— Много кавалерски от ваша страна, майоре — каза Кели.
— Въпрос на практическа политика, уверявам ви. Не би било редно точно сега да възниква инцидент между нашите две страни. Един руснак да бъде кавалер към американец, това е невъзможно психически. Съдържа терминологично противоречие. Дългата ни, горчива история ни учеше и ни научи, че трябва да пазим кавалерството си само за рускините. — Лицето му изразяваше пълно възмущение. — Не искате ли да изиграем още една игра, полковник — един прост шах с дървени фигури, без перфидността на Пи Йънг. Не бих искал да си тръгнете с мисълта, че играете по-добре от мен.
— Много мило от ваша страна, но не тази вечер.
— Добре тогава, някой друг път — Майор Барзов махна на охраната да отвори вратата на тронната зала.
— Някой друг път — повтори той. — Ще се намерят други като Пи Йънг, готови да играят с живи хора и надявам се пак да имам преимуществото да бъда наблюдател.
Барзов се усмихна широко.
— Къде и кога бихте искали да стане това?
— За жалост, времето и мястото зависят от вас — каза полковник Кели уморено. — Ако настоявате за нова игра, пратете покана, майоре и аз ще се отзова.