Затова се отдръпна леко назад.
През изминалите две минути тя не откъсна очи от него. Не ги откъсна и когато отново натисна бутона на асансьора за първия етаж. Той тръгна с поклащане.
— Жалко че нямаме повече време — рече Мат и огледа кабината. — И място.
Пласт след пласт мъглата, която бе обхванала мозъка й, се разсея и Лоръл ясно осъзна случилото се. Очите й се свиха и заприличаха на две зелени цепки, а бледата й кожа пламна, когато започна да го ругае.
— Знаеш ли, че леко фъфлиш, когато си ядосана — забеляза любезно Мат. — Сигурно ти е останало от детските години. Примирие, Лоръл! — вдигна ръка той, докато тя си поемаше дъх, за да продължи да го проклина. — Поне в професионален план, докато се занимаваме с този случай. Ако искаш, ще продължим личната си война, след като приключим и в извънработно време.
Лоръл замълча. Асансьорът спря и тя се опита да се успокои. Нямаше да спечелят много доверието на Сюзан Фишър, ако застанеха пред нея вбесени и си разменяха остри реплики като врагове.
— Добре, примирие, Бейтс — ала въоръжено отсече тя, докато излизаше от асансьора. — Опитай само още веднъж и ще останеш с няколко зъба по-малко.
Мат прекара език по зъбите си, сякаш да провери дали всички си бяха на мястото.
— Звучи убедително. — Той й подаде ръка и въпреки че не вярваше на изражението му, Лоръл я пое. — Мисля да те черпя един обяд все пак.
Лоръл издърпа ръката си и метна чантата си на рамо.
— Голям си хитрец. Важна информация почти без пари, нали? Искаш да измъкнеш от мен всичко, което знам за Трулейнови, срещу един хотдог.
Мат се засмя и преметна приятелски ръка през рамото й, докато прекосяваха залата.
— Не бъди капризна, Лорилай. Все пак това е нашата първа официална среща.
Тя изръмжа нещо и тръсна глава. Но не махна ръката му от рамото си.
ТРЕТА ГЛАВА
Мат избра шумен ресторант във френския квартал, защото беше установил, че хората винаги говорят повече, когато не са сигурни дали ги чуват. Чувстваше по интуиция, че докато Сюзан Фишър бе повярвала от пръв поглед на Лоръл, все още се съмняваше в него. Затова реши да остави Лоръл да води действието.
Държеше се приятелски, съчувствено, но в същото време преценяваше всяка дума и всеки жест на Сюзан. Тя беше жена, реши Мат, живяла под напрежение и, както изглежда, се беше борила през целия си живот досега. Имаше още дълъг път пред нея, ала нищо нямаше да й попречи да го извърви. Наистина познаваше сестра си. И беше твърдо решена да не се примири с обяснението за смъртта на Ан, докато на бял свят не бъдат извадени и изяснени всички факти. Може би затова Мат й се възхищаваше, още повече, че ръцете й трепереха.
Той погледна Лоръл и се усмихна. Тя щеше да се хване за всяка сламка, помисли си, макар да не се съмняваше, че щеше да му противоречи, ако предложението излезеше от него. Лоръл не искаше да я смятат за слаба или беззащитна, най-малкото Мат. Те бяха колеги, или по-точно казано, конкуренти. Беше му приятно да работи с нея, рамо до рамо. А след последните две минути, прекарани в асансьора между етажите, вече знаеше, че Лоръл скоро няма да забрави, че насреща си има мъж. Пък и той нямаше намерение да й позволи да го забрави.
Мат сипа още кафе в чашата на Сюзан и направи мълчалив знак на Лоръл, че бе негов ред. Лекото свиване на рамене й му показа, че бе съгласна.
— Вашата сестра е умряла почти преди месец Сюзан — подзе меко той, като наблюдаваше лицето й. — Защо чакахте толкова време, преди да дойдете при нас?
Сюзан сведе поглед в чинията си, където от двадесет минути подбутваше храната си с вилица. Над главата й очите на Лоръл срещнаха тези на Мат. Той почти прочете в тях въпроса. „За какво, по дяволите, е това?“ Но тя си знаеше работата. Бяха партньори, не беше необходимо да се договарят за правилата. Когато Мат питаше, Лоръл мълчеше.