— Е, Мат, какво те води тук, в рая? — Брюнетката остави телефона и му се усмихна.
— Как си, сержант?
Тя оправи косата си и му хвърли дълъг поглед.
— Не съм сменила телефона си нито тук, нито у дома.
— В този град всички се познаваме, а? Била ли си скоро в „Нагет“?
Брюнетката взе молив и го пъхна в устата си.
— Не, отпреди месец. Искаш да ме почерпиш едно питие ли?
— Направо четеш мислите ми. Ала сега имам малко работа.
Тя се засмя кратко и остави молива върху бележника, изпъстрен с имена и номера.
— Е, какво искаш. Мат?
— Да хвърля поглед върху едно дело. Вече приключено. Трябва да си опресня случая, да се върна назад, защото може би ще има продължение.
— Кой случай? — присви очи момичето.
— Ан Трулейн.
— Деликатен случай, Мат. — Очите й се спряха на Лоръл.
— Това е Лоръл Армънд, сержант Каролин Бейкър, Лоръл и аз работим заедно — добави той. — Тя е стара семейна приятелка на Трулейнови. Може би ще успеем да изровим нещо по-надълбоко. Случаят е приключен, сержант, и много добре знаеш, че аз го отразявах от началото до края.
— Вече си се запознал с доклада.
— Значи няма да навреди никому, ако го погледна още веднъж. — Той й се усмихна с най-чаровната си усмивка. — Знаеш, че играя с открити карти, Каролин, никога не злоупотребявам с вътрешна информация, никога не намеквам дори в статиите си за неща, които биха могли да издънят някое разследване.
— Да, знам. — Момичето му хвърли поглед, който наведе Лоръл на мисълта, че между тях е имало нещо повече от професионални връзки. — Всичко беше обявено на широката общественост.
Тя стана и се мушна в съседната стая. Зад тях двамата старци продължаваха да се карат и дразнят.
— Винаги ли работиш по този начин, Мат? — Той се обърна към Лоръл и й се усмихна.
— По кой? — Когато тя не му отговори, Мат се засмя. — Ревнуваш ли, скъпа? Но нали знаеш, че сърцето ми ти принадлежи. Държиш го в двете си ръчички.
— Предпочитам да е в краката ми.
— Колко си лоша — промърмори той и стана от бюрото, защото в този момент Каролин се върна.
— Можеш да разгледаш папката, вземи я в приемната. Тя е празна. — Жената огледа препълнената стая. — Засега — добави сухо. Отвори една тетрадка и му я подаде. — Подпиши се тук, моля.
— Много съм ти задължен, Серж.
Тя го изчака, докато сложи подписа си.
— Ще ти го напомня.
Мат се изкикоти и тръгна през залата. Интересна и хубава жена беше тази сержант Бейкър, помисли си той. Странното обаче беше, че тя никога не се промъкваше в съзнанието му през онези особени моменти нощем. Нито тя, нито която и да било друга от интересните жени, които познаваше. Тогава се появяваше само една.
— Сядай — покани я Мат, като затвори вратата и по този начин изолира шума от голямата зала. Придърпа един стол и също се настани на дългата маса.
— Весело местенце — отбеляза Лоръл, като оглеждаше мръснобелите стени и овехтелия линолеум.
— Може да идеш в прокуратурата, ако искаш бели якички и спретнати канцеларии. — Той отвори папката и започна да я прелиства.
Как напълно подхожда на това място, помисли си Лоръл с определено чувство на уважение. Въпреки непринуденото му поведение, тя само за миг бе доловила, че под повърхността се криеше твърд и непреклонен нрав. Мъжът от асансьора. Да, намуси се Лоръл, беше й показал какъв темперамент има. Беше й показал и още нещо. Но тя не искаше да мисли за това сега.
Не можеше обаче да пренебрегне факта, че имаше желание да опознае повече страни от характера му. Лесно й беше да го мисли за някакъв повърхностен тип, който просто има късмета да бъде добър журналист. Като го гледаше сега, напълно съсредоточен в празната стая, неволно се запита колко ли бе преживял, какви ли неща бе видял от живота. Беше се справял с неприятности, беше се сблъсквал с чуждата скръб, беше се срещал с порочни и зли хора всеки ден, и въпреки това не беше станал студен или безразличен. Какво движеше, какво мотивираше Матю Бейтс, зачуди се Лоръл. И какво я караше така неочаквано да иска да открие причината?
— Тук няма нищо — промърмори той. — Нищо повече. Доклад от аутопсията. Никакво сексуално насилие, никакви контузии, нито разкъсвания по време на разходката й из блатата. Змията е ухапала левия й глезен. Времето на смъртта е между дванадесет в полунощ и четири сутринта. — Мат й подаде листа, преди да премине към доклада на следователя.
— Трулейн е работил до късно в своя кабинет. Според показанията му, мислел, че жена му отдавна си е в леглото. Качил се в спалнята около два часа и намерил кревата празен. Претърсил къщата, после събудил сестра си и прислугата. Всички претърсили още веднъж къщата и градините наоколо.