— Мат! — Тя отпусна глава на рамото му и се опита да успокои дишането си. — Това не е, не съм готова за това.
Изгарящ от желание и нетърпение, той отново придърпа главата й.
— Ще бъдеш.
— Не знам. — Лоръл притисна ръце към кръста му, в желанието си да я разбере. — Казах ти, че ме притесняваш. Никога преди не съм желала толкова мъж, ала не очаквах, че това ще бъдеш ти.
— Но ето че съм. — Мат отново я притисна към себе си. — Ще трябва да свикнеш с мисълта. — Изражението му бавно се промени. — Никога не си искала мъж? — повтори той. — Никого? Не си ли била никога с мъж?
— Казах, че не съм искала никого. Аз не правя неща, които не искам.
Девствена? Мили Боже! Ами сега, помисли си Мат. Защо не беше го почувствал, нито предположил? Постепенно отпусна прегръдката си. Лоръл се освободи.
— Това променя нещата, нали? — прошепна той. Извади цигара от пакета, докато тя смутено се наместваше на седалката до него. — Да, това наистина променя нещата — повтори тихо Мат. — Ала аз ще бъда твой любовник, Лорилай. Рано или късно.
— От всички лоши черти нахалството…
— За него ще говорим по-късно — прекъсна я той и издуха дима. Тя сякаш се чувства по-уверена, помисли си разсеяно Мат. А той се почувства като вързан. Най-добре щеше да бъде, ако оставеше време и на двамата, за да помислят. — Нека да ти изложа няколко свои теории за Ан Трулейн.
Запали колата, докато Лоръл се мъчеше да превъзмогне възбудата си и да си спомни приоритетите. Историята, разбира се, каза си тя. Случаят на първо място. За онова Другото, щяха да говорят по-късно.
— Хайде, казвай.
Мат караше бързо, като потискаше с усилие желанието, което стягаше стомаха му.
— Луис се оженва за Ан Трулейн, защото прилича страшно много на първата му жена.
— О, моля те.
— Остави ме да свърша. Дали я е обичал или не, не е важно. След като се оженват, той я завежда в Херитидж Оук и я затваря там, далеч от хората. И по-точно от мъжете. Луис не й е вярвал.
— Бил е излъган и наранен преди. И то по възможно най-жестокия начин.
— Именно. — Мат изхвърли цигарата през прозореца. — Бил е обзет от маниакалната идея, че тя може да си намери някой по-млад от него мъж. Бил е много ревнив. Ами ако Ан се е възпротивила? Или ако наистина му е дала причина да се съмнява в нейната вярност?
— Предполагаш, че Луис е убил Ан, защото е мислил, че е излъгала доверието му? — Не й хареса тръпката, която премина по кожата й. Лоръл се обърна към него. — Това е смешно. Той не може да убие никого.
— Откъде знаеш какво може и какво не? — отвърна ядосано Мат. Ти не познаваш мъжа, който днес дойде в приемната.
Да, така беше. Тя не познаваше този Луис и от това я заболя.
— Теорията ти куца — не се предаде Лоръл. — Припомни си часовете. Ан е умряла между два и четири, а Луис е събудил персонала в къщата между два и три.
— Имал е достатъчно време да я завлече в блатото преди два — забеляза Мат. — Може би не е възнамерявал да я убие. Може да е искал само да я наплаши, като я закара там и я остави сама в тъмното.
— Тогава защо е трябвало да вика полиция и да я търси? — Той обърна глава, погледна Лоръл и после отново загледа пътя пред себе си.
— Може да е забравил какво е направил.
Тя отвори уста да отговори и я затвори. Сети се какво им каза Мариън бил разсеян, забравял. Бил сърдит, тъжен. Не й хареса картината, която се оформи в главата й.
Лоръл остана мълчалива, докато Мат въртеше волана из натовареното градско движение. Никой мъж не забравя, че е оставил жена си сама в блатото. Никой нормален мъж. Той отби до бордюра и спря.
— Къде отиваме?
— Да се срещнем с Нейтън Брюстър.
Тя вдигна поглед и видя, че бяха спрели пред една от най-старите и красиви сгради в града, принадлежащи на фамилия Трулейн. Може би щяха да открият тук нещо, което да отмести подозрението, паднало като сянка върху Луис.
— Мариън не искаше да говори за Нейтън Брюстър.
— Забелязах. — Мат излезе от колата. — Ами хайде да открием защо.
— Знам какво си мислиш — промърмори Лоръл, докато вървяха към входната врата.
— М-м-м, я да чуем колко си проницателна.
Тя му хвърли един бърз поглед, докато влизаха в сградата.
— Според теб Ан е харесала Нейтън Брюстър и Луис е открил това. Вместо да се разправя с нея или да се развежда, той просто я завлича в блатото посред нощ и я хвърля там.
Мат прегледа таблото на стената, където бяха изписани стаите и длъжностите и откри счетоводството.