— Няма да излъжа, ако кажа, че ми мина нещо подобно през главата — съгласи се той.
— Ти имаш предубеждения към Луис.
— Дяволски си права — съгласи се отново Мат, хвана я за ръката и я поведе към асансьора. — Слушай подзе той, преди Лоръл да се опита да му възрази. — Хайде да говорим с човека и да видим какво ще стане. Може би е нещо съвсем друго. Например, присвоил незаконно средства или пък имал нещо с Мариън.
— Идеите ти стават все по-абсурдни. — Тя влезе в асансьора и скръсти ръце.
— А ти пък се цупиш.
— Не се цупя! — изгледа го възмутено Лоръл. — Просто не съм съгласна с теорията ти. Това е всичко.
— Предложи ми твоята в замяна — не й остана длъжен Мат.
Тя погледна как номерата на етажите се сменят над вратата.
— След като говорим с Брюстър.
Излязоха в коридора и стъпиха върху дебел, мек килим. Без да погледне Мат, Лоръл приближи към секретарката.
— Аз съм Лоръл Армънд, това е Матю Бейтс, от „Хералд“ — рече отривисто тя. Искаме да се срещнем с Нейтън Брюстър.
Секретарката отвори бележника си.
— Имате ли определена среща?
— Не. Кажете па господин Брюстър, че искаме да говорим с него за Ан Трулейн.
— Седнете, моля. Ще проверя дали господин Брюстър е свободен.
— Браво, Лорилай — кимна одобрително Мат, докато сядаха на дивана. — Мислила ли си някога да постъпиш във войската?
— Помага ми, когато трябва да се добера до някой важен началник. — Тя седна под една палма и кръстоса крака.
Той я загледа с възхищение. Нямаше и следа от тъжната, уязвима жена, която преди час беше сложила глава на рамото му и оплакваше приятеля си.
— Имаш добър подход — реши Мат, после сведе поглед и плъзна очи по краката й. — И страхотни крака.
Лоръл го погледна, без да се усмихне.
— Така си е.
— Господин Брюстър ще ви приеме веднага. Секретарката ги въведе в дълъг коридор, от двете страни на който се редяха врати. След като отвори една от тях, тя се върна на бюрото си.
Първото впечатление на Лоръл от Нейтън Брюстър бе, че той просто излъчваше някаква неудържима сексуалност. Беше мургав и макар да не бе висок, притежаваше мъжественост, на която нито една жена не можеше да устои. Въпреки че бе физически доста привлекателен, това просто нямаше значение. Онова, което привличаше или отблъскваше у него, бе първичното мъжкарство.
— Госпожо Армънд, Господин Бейтс! Добър ден! — Брюстър посочи два малки кожени стола, преди да седне на своя зад бюрото си. — Искали сте да говорите с мен за Ан Трулейн.
— Точно така. — Лоръл се настани до Мат, като се опитваше да проумее каква би била реакцията на жена като Ан спрямо мъж като Нейтън Брюстър.
— Тя е мъртва — рече равно Брюстър. — Какво общо има пресата с нейната смърт?
— Вие сте се срещали с Ан Трулейн в Херитидж Оук — подзе Лоръл. — Не са много хората, които са я виждали.
— Ходих там по работа. — Той взе един молив и го завъртя между пръстите си.
— Ще ни разкажете ли за впечатленията си от нея?
— Беше млада, срамежлива, като кокиче. Моята работа беше с господин Трулейн, така че почти не съм говорил с нея.
— Странно. — Мат наблюдаваше как Брюстър върти молива между пръстите си. — Вашето име е едно от малкото имена, споменати от Ан в писмата до сестра й.
В този миг се чу звук. Брюстър счупи молива.
— Не разбирам за какво говорите.
— Ан е писала на сестра си за вас. — Мат не сваляше очи от него. Наблюдаваше го с очакване, дебнеше го като хрътка. — А сестра й не вярва, че смъртта на Ан е била нещастен случай.
Мат забеляза как адамовата ябълка на Брюстър подскочи нервно, когато преглътна.
— Тя умря от ухапване на змия.
— В блатото — добави Лоръл, заинтригувана от явното му объркване и от обзелата го ярост. — Знаехте ли, че се страхува до смърт от блатото, господин Брюстър?
Той я погледна сърдито. Мускулите на Мат се напрегнаха.
— Откъде мога да знам? — попита Брюстър. — Как бих могъл да знам?
— Как мислите, защо е отишла на място, от което толкова много се е страхувала?
— Може би не е могла да издържа повече да я държат заключена — извика той. — Може би е искала да избяга, без значение къде и как.
— Заключена ли? — повтори изненадано Лоръл, като пренебрегна мъчителното свиване па стомаха си. — Искате да кажете, че Луис е държал Ан заключена като затворничка?
— А как другояче бихте го нарекли вие? — отвърна яростно Брюстър. Ръцете му въртяха двете счупени парчета от молива. — Ден след ден, месец след месец, без да види никого освен прислугата и мъжа, който следи всяка нейна стъпка и движение. Не е правила нищо, без предварително да го попита. Не е излизала нито крачка извън вратата без него.