Мат зарови лице в гърдите й и простена. Беше толкова сладка. Беше готова. Вдигна очи и я погледна.
— Лоръл…
Тя отвори очи и го погледна. Ако тялото й бе безтегловно и почти като втечнено, неговото бе твърдо и напрегнато като стоманена струна. През вълните на страстта се промъкна една мисъл. Той мислеше само за нея. Лоръл не можеше да говори, защото мозъкът й бе зает единствено с любовта, която откриваше. Единственото, което можеше да стори, бе да намери устните му.
При докосването им тя му отдаде своята невинност така естествено, така просто и красиво, както малкото поточе се слива с огромната разляла се река.
Лоръл спеше. А той лежеше до нея и наблюдаваше светлината през прозореца, която от бяла премина в розова, после поаленя и посивя, докато настъпи нощта. Тялото му беше изтощено от емоции, от опитите му да запази самообладание и да се контролира, ала съзнанието му нито за миг не се замъгли.
Имаше моменти през изминалите месеци, когато си бе втълпявал, че след като веднъж я има, неистовото желание, което го измъчваше, щеше да премине. Сега, когато лежеше в леглото й и луната осветяваше през прозореца тялото й, а главата й лежеше на рамото му, Мат знаеше, че желанието щеше да остане. Непроменено, силно и естествено като въздуха, който дишаше.
Знаеше, че физически тя му принадлежи. Можеше да я докосне, да вземе страстта й и да я запази. Но това не беше достатъчно. Чудеше се дали би могъл да притежава чувствата и любовта й така, както притежаваше желанието й. Чудеше се дали щеше да има търпението, от което се нуждаеше.
Той обърна глава и я загледа, спяща до него. Кожата й беше като порцелан, а миглите хвърляха сенки върху лицето й. Деликатна. Изящна. Мат прокара леко пръст по скулата й. Да, Лоръл притежаваше тази деликатност, която го караше да се чувства като гладно момче пред витрината на съблазнителна сладкарница. Ала в същото време беше жива, енергична и амбициозна. Ето това бяха неща, които разбираше и те му допадаха. По това си приличаха.
Партньори, помисли си той. Бяха партньори. По дяволите, така си беше. Мат се наведе и докосна леко устните й с устни.
Със замаяна глава и тръпнещо тяло, тя се събуди. Кожата й настръхна под пръстите му, които минаваха, искаха, и даваха, и я оставяха без дъх и сили. Лоръл простена и от съня премина към копнежа, на който не можеше да устои. Той отново започна да я гали, но това нямаше нищо общо с онова, което се случи преди няколко часа. Тя откриваше нови и нови върхове, изкачваше се и падаше в бездни, докато Мат я облада отново с всичката страст и жар, които бе сдържал първия път.
Изпълнена, изтощена и останала без мисъл, Лоръл лежеше и чакаше да възвърне дишането си, докато той бе заровил глава в косите й. Предполага ли бе, че ще бъде така? Можеше ли да си го представи изобщо? Нима можеше да знае какво е любовта? Повече от всичко друго. Едва сега осъзна колко внимателен, колко нежен и търпелив е бил първия път.
Обичам го, помисли си тя, като обви ръце около него. Дали щеше да се шокира, ако научеше? С лукава усмивка Лоръл се заигра с косата му, която стигаше до врата му. Матю Бейтс, имам намерение да изиграя една много сериозна игричка с теб и имам намерение да я спечеля.
Въздъхна доволно. Това ли беше любовта? Затова ли тялото й се чувстваше така леко и безтегловно и толкова прекрасно нехаещо за всичко наоколо? Мързеливо, лениво, доволно.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че е време да ставам? — прошепна тя.
Мат вдигна глава и я погледна.
— Не мисля.
— Това не беше предвидено.
— Напротив, беше. — Той я целуна леко. Непредвиденото е, че изпреварихме малко разписанието.
Веждите й се вдигнаха въпросително, а кожата й леко почервеня.
— Чие разписание?
— Нашето — отвърна спокойно Мат — Нашето, Лоръл.
Беше й трудно да спори с някой, който изглежда така самоуверен. Тя сложи ръце на врата му и повдигна главата му.
— Много си хубав, Бейтс.
В очите му блесна изненада.
— Така ли?
— Така. — Прокара език по зъбите си. — Предполагам, че вече свикнах на хлапашкия ти външен вид и северняшкия ти акцент. Или може би — Лоръл прехапа долната си устна, ала в очите й преливаше смях. — Може би харесвам тялото ти. Тренираш ли нещо?
Той се подпря на лакът.
— Понякога.
— Какво, вдигане на тежести? — Тя хвана бицепса му и го стисна.
— Не.
— Е никога не съм си падала по големите мускули. — Лоръл прокара ръка по китката му, после отново я върна нагоре. — Изглеждаш в много добра форма, за да осъществим плановете си за тази вечер.
Мат захапа долната й устна.
— Кои планове?