— Трябва да поговоря с Вашингтон. Надявам се, че си даваш сметка какво означава това.
Вдървено си стиснаха ръце и Санди излезе.
31
Мисис Стефано възвърна съня си. Досадните млади мъже с тъмни костюми се бяха махнали от улицата им и любопитните съседи вече не задаваха въпроси. Клюките по време на бридж отново се въртяха около по-нормални теми. Мъжът й се бе успокоил.
Когато телефонът иззвъня в пет и половина сутринта, тя спеше. Грабна слушалката от нощното шкафче.
— Ало?
— Джак Стефано, моля — каза солиден твърд глас.
— Кой се обажда? — попита тя. Джак се размърда под завивката.
— Хамилтън Джейнс, ФБР.
— О, боже — изпъшка мисис Стефано и закри микрофона с длан. — Джак, пак те търсят от ФБР.
Джак запали лампата, погледна часовника и пое слушалката. — Ало?
— Добро утро, Джак. Обажда се Хамилтън Джейнс. Съжалявам, че те безпокоя толкова рано.
— Ами тогава защо ме безпокоиш?
— За да ти кажа, че арестувахме момичето, Ева Миранда. Тя е на сигурно място, така че можеш да прибереш хрътките си в кучкарника.
Стефано спусна крака на пода и седна на леглото. Последната им надежда се бе изпарила. Търсенето на парите най-накрая бе приключило.
— Къде е тя? — попита, без да очаква никакъв смислен отговор.
— При нас е, Джак. На сигурно място.
— Поздравления.
— Слушай, Джак, изпратих хора в Рио, за да проследят какво става с баща й. Имаш двайсет и четири часа. Ако старецът не е освободен до пет и половина утре сутринта, подписвам заповеди за арест на двама ви с Арисия. Ей богу, защо пък да не прибера и Атърсън от „Монарх-Сиера“, и Джил от „Нордърн Кейс Мючуъл“, ей така, защото ми харесва. И без това ми се искаше да поприказвам с тия момчета в компанията на Арисия.
— Обичаш да шантажираш, нали?
— Повече от всичко друго. Ще помогнем на колегите от Бразилия да ви изискат в страната си и процедурата ще отнеме няколко месеца. При екстрадиране не се предвижда пускане под гаранция, така че ти и скапаните ти клиенти ще прекарате Коледа в затвора. Може би този път, за разнообразие, ще успеем да ви изпратим в Рио. Говорят, че плажовете там били хубави. Слушаш ли ме, Джак?
— Да.
— Двайсет и четири часа.
Чу се щракване и линията прекъсна. Мисис Стефано бе отишла в банята и се бе заключила. Не искаше да го вижда пред очите си.
Джак слезе долу и направи кафе. Седна в полутъмната кухня и зачака да се съмне. Беше му писнало от Бени Арисия.
В края на краищата, бяха го наели, за да открие Патрик и парите, не да се интересува откъде са се взели. Знаеше в общи линии историята на Бени с „Плат и Рокланд“ и винаги бе подозирал, че има още нещо. Няколко пъти се бе опитал да разбере подробности, но Арисия съвсем ясно му бе показал, че не желае да обсъжда събитията, предхождащи изчезването на Патрик.
Още от самото начало Джак си даваше сметка защо Патрик е подслушвал фирмата на адвокатите. Най-напред, за да събере помия за самите тях и клиентите им, особено за Арисия, и след това, за да стигне до парите след изчезването си. Никой обаче не знаеше, освен може би Арисия и адвокатите, доколко компрометиращи са разговорите, които е записал. Стефано предполагаше, че Патрик е успял да събере доста злепоставящи факти.
Когато парите изчезнаха и започна издирването, адвокатите бяха отказали да участват. Делът им бе трийсет милиона долара, но въпреки това бяха предпочели да си ближат раните и да се оттеглят. Оправданието им беше, че нямат пари. Съдружниците били разорени, положението щяло да се влоши още повече и просто не можели да си го позволят. Навремето това обяснение му се бе сторило логично, но Стефано бе доловил и друго — сякаш не горяха от желание да открият бившия си съдружник.
Патрик бе записал нещо важно. Беше ги хванал натясно. Колкото и неприятности да си бяха навлекли, истинският кошмар за тях щеше да е залавянето на Патрик.
Същото важеше и за Арисия. Щеше да изчака още час и след това да му се обади.
Към шест и половина кабинетът на Хамилтън Джейнс се напълни. Двама агенти седяха на канапето и четяха докладите на хората в Рио. Един чакаше, за да съобщи последните данни от наблюдението над Арисия — все още живееше в апартамента под наем в Билокси.
Чакаше и още един, който трябваше да докладва за Ева Миранда. Секретарката му донесе кутия с папки. Джейнс седеше зад бюрото си и говореше по телефона. Изглеждаше уморен, беше по риза и не обръщаше внимание на никого.
Влезе Джошуа Кътър — също уморен и неугледен. Бе успял да дремне два часа на летището в Атланта, докато чакаше полета за Вашингтон. Посрещна го агент, който го откара в централата. Джейнс веднага затвори телефона и каза на всички да излязат.