— Донеси ни малко кафе — нареди троснато на секретарката си. — Или по-добре повече.
Кабинетът се опразни и Кътър седна на стола пред голямото бюро. Макар и да бе страшно уморен, полагаше всички усилия да се съсредоточи. Досега дори не бе приближавал кабинета на заместник-директора.
— Слушам — изръмжа Джейнс.
— Ланиган предлага споразумение. Твърди, че има достатъчно доказателства, за да осъди Арисия, адвокатите и неназован сенатор.
— Какви доказателства?
— Кашон, пълен с документи и записи на телефонни разговори, събрани от Ланиган, преди да избяга.
— Ти видя ли кашона?
— Не. Адвокатът му Макдърмот твърди, че бил в багажника на колата му.
— А парите?
— Не стана дума за тях. Иска да се срещне с вас и някой от Министерството на правосъдието, за да обсъди евентуално споразумение. Останах с впечатлението, че според тях е напълно възможно да се откупят.
— Когато откраднеш мръсни пари, винаги има такава възможност. Къде иска да стане срещата?
— Някъде в Билокси.
— Ще се обадя на Спролинг от Правосъдието — каза Джейнс почти на себе си и посегна към телефона. Кафето пристигна.
Марк Брик чакаше в стаята за посетители във федералния арест и потрепваше по масата със скъпата си химикалка. Още нямаше девет и бе твърде рано за свиждане, но той имаше приятел в администрацията. Бе обяснил, че случаят е спешен. Масата бе разделена с прегради от двете страни, а отпред имаше дебело стъкло. Щяха да разговарят през малък отвор в средата.
Оставиха го да нервничи в продължение на половин час и най-накрая я доведоха. Беше в жълт гащеризон с избелели черни букви на гърдите. Надзирателката свали белезниците й и тя разтри китките си.
Останаха сами и Ева седна на стола. Погледна го. Брик мушна визитната си картичка през отвора. Ева я взе и я прочете.
— Изпраща ме Патрик — каза той. Тя затвори очи.
— Добре ли сте? — попита Брик.
Ева се опря на лакти, наведе се напред и отговори през отвора:
— Добре съм. Благодаря, че дойдохте. Кога ще изляза оттук?
— Това няма да е възможно още няколко дни. От федералните можем да очакваме две неща. Първото, което е и по-неприятното, е да ви съдят за фалшивия паспорт, но това едва ли ще се случи, защото сте чужденка и нямате криминално досие. Второто, което е по-вероятно, е просто да ви изгонят от страната, след като обещаете никога повече да не се връщате. Така или иначе, ще трябва да минат няколко дни, докато решат какво да правят. Ще се наложи да останете тук, защото във вашия случай не е възможно освобождаване под гаранция.
— Разбирам.
— Патрик се безпокои за вас.
— Знам. Кажете му, че съм добре. Аз също се безпокоя за него.
Брик извади бележника си и каза:
— Така. Патрик иска да знае как точно ви заловиха.
Ева се усмихна и някак си се успокои. Естествено, бе невъзможно Патрик да не поиска да научи подробностите. Започна от мъжа със зелените очи и разказа всичко.
Бени открай време презираше плажа на Билокси — тясна ивица пясък, ограничена от магистрала, която бе опасно да пресечеш пеша, и от мътнокафявата вода, твърде неприятна за плуване. През лятото там ходеха отпускари с ограничени финансови възможности, а през почивните дни студенти си подхвърляха фризбита и караха водни ски. Новите казина привличаха повече посетители, но те рядко изоставяха хазарта, за да се разхождат по пясъка.
Паркира край кея, запали дълга пура, събу си обувките и тръгна по брега. Сега пясъкът бе доста по-чист — благодарение на казината. Нямаше жива душа. Навътре в морето се виждаха няколко рибарски лодки.
Обаждането на Стефано час преди това бе съсипало сутринта му и по всяка вероятност щеше да промени живота му. Бразилката беше арестувана и с това свършваха шансовете да намерят парите. Тя не можеше да ги отведе при тях, нито пък имаше как да я използват, за да оказват натиск на Ланиган.
Федералните обвиняваха Патрик. Той на свой ред знаеше къде са парите и разполагаше с компрометиращи доказателства. Едното щеше да бъде разменено срещу другото и Арисия щеше да се окаже под кръстосан обстрел. Боуган и останалите лигльовци от фирмата му щяха да пропеят още в мига, в който ги притиснат. Бени беше страничният човек и го знаеше много добре. Отдавна. Мечтата му беше да намери парите и след това да изчезне с тях, точно както Патрик.
Тази мечта вече не съществуваше. Бяха му останали около милион долара. Имаше приятели и връзки по целия свят. Беше време да се чупи — като Патрик.