Санди се яви на насрочената за десет часа среща с Т. Л. Париш в кабинета му, макар че се изкушаваше да я отложи и цяла сутрин да работи над документите. Когато излезе от кантората си в осем и половина, целият персонал на фирмата му копираше и увеличаваше най-важните страници.
Срещата бе поискал Париш. В тезата на обвинението имаше сериозни пробойни и сега, след като първоначалната еуфория бе преминала, беше време да поговорят делово. Прокурорите се стремят да внасят в съда само безспорните дела и такива винаги имаше предостатъчно. Нашумелите случаи с неизяснени факти създаваха проблеми.
Париш искаше да опипа почвата, но веднага започна да пухти и да позира. Заговори за избора на съдилище. Във всеки случай, съдебните заседатели нямало да погледнат с добро око на адвокат, убил за пари, независимо откъде са. В началото Санди само слушаше. Париш продължи с любимата си тирада за процента на спечелените си дела, без да пропусне факта, че не е губил процес, в който е искал смъртно наказание. Изтъкна, без да се хвали, че в момента осем души очаквали екзекуцията си.
Санди наистина нямаше време за губене. Трябваше да проведе сериозен разговор с Париш, но не днес. Попита го как ще потвърди, че убийството е извършено в окръг Харисън. След това спомена причината за смъртта — как би могъл да я докаже? Патрик със сигурност не би свидетелствал в тяхна полза. И, най-големият въпрос — коя е жертвата? Каза му, че доколкото му е известно, до този момент в щата няма нито един осъден за убийство, ако жертвата не е идентифицирана.
Париш очакваше тези въпроси и направи всичко възможно, за да избегне конкретните отговори.
— Клиентът ти обмислил ли е възможността да се признае за виновен срещу по-лека присъда?
— Не.
— А смята ли да го направи?
— Не.
— Защо?
— Свикахте разширения състав, гласувано е обвинение в предумишлено убийство с искане за смъртна присъда, приказвахте пред пресата… сега трябва да докажете твърдени ята си. Преди това трябваше да прецените доказателствата си. Няма да се съгласим.
— Мога да го осъдя за непредумишлено убийство — изръмжа Париш ядосано. — Ще получи двайсет години.
— Може би — отвърна Санди спокойно. — Само че клиентът ми е обвинен в предумишлено убийство.
— Още утре ще променя обвинителния акт.
— Чудесно. Оттеглете обвинението в предумишлено убийство, внесете ново за непредумишлено и след това ще разговаряме.
32
Наричаше се апартамент „Камил“ и заемаше една трета от последния етаж на най-новото, най-лъскавото, най-голямото и най-преуспяващото от казината в стил Лас Вегас, изникнали напоследък по Крайбрежието. Момчетата от Вегас бяха сметнали, че е много остроумно да нарекат апартаментите и банкетните зали на имената на най-силните урагани, спохождали района. За обикновения комарджия, дошъл от улицата, който чисто и просто иска простор, цената за вечер беше 750 долара. Толкова се съгласи да плати и Санди. За големия играч, дошъл отдалеч да залага на едро, апартаментът беше безплатен. Хазартът обаче бе последното нещо, за което Санди би мислил в момента. Клиентът му, намиращ се на три-четири километра оттук, бе одобрил разноските. В „Камил“ имаше две спални, кухня, дневна и две гостни — предостатъчно място, за да се срещаш с различни групи хора. Освен това имаше четири отделни телефонни линии, факс и видео. Сътрудникът на Санди бе донесъл от Ню Орлиънс компютъра и принтера, както и първата партида от документите за Арисия.
Първият посетител на временната кантора на Санди Макдърмот беше Дж. Мъри Ридълтън, разгроменият адвокат на Труди. С глуповато изражение подаде предложението за споразумение между съпрузите относно собствеността и посещенията при детето. Обсъдиха проблема, докато обядваха. Условията на капитулацията бяха продиктувани от Патрик и тъй като сега Санди командваше парада, той откри множество подробности, които имаха нужда от доизясняване.
— Като първа чернова не е зле — не преставаше да повтаря той, докато отбелязваше пасажите с червено. Ридълтън прие разгрома като истински професионалист — оспорваше всяка точка и запетая, но съзнаваше, че окончателният вариант ще е такъв, какъвто го иска Патрик. Кръвната проба на детето и голите снимки владееха положението.
Вторият посетител беше Талбът Мимс, юридическият съветник на „Нордърн Кейс Мючуъл“ за Билокси, жизнен и весел човек, който пътуваше в много комфортен микробус с кожени седалки, добър шофьор, работна масичка, два телефона, факс, пейджър, телевизор и видеомагнетофон, за да гледа заснети показания, портативен компютър, по-голям компютър, а и канапенце, за да си подремва, макар че дотам се стигаше само след най-изтощителните дни в съда. В антуража му влизаха секретарка, сътрудник — и двамата снабдени с клетъчни телефони — и задължителният младши адвокат, който го придружаваше навсякъде с цел надуване на хонорара.