— Готови сме да оттеглим иска срещу ФБР и да го пренасочим към вашия клиент, както и към „Нордърн Кейс Мючуъл“, Арисия, Джак Стефано и всички други, отговорни за изтезанията. Става дума за американски гражданин, преднамерено измъчван и наранен от американци. Искът ще е за милиони. Ще го заведем направо тук, в Билокси.
Лад не можеше да допусне подобно нещо. Съгласи се веднага да позвъни в „Монарх-Сиера“ и да поиска главният юрист на компанията да изостави всичко друго и още на следващия ден да пристигне в Билокси. Изглеждаше ядосан, че клиентът му е финансирал издирването, без да се допита до него.
— Ако е истина — каза Лад, — никога повече няма да ги представлявам.
— Истина е — поклати глава Санди. — Можете да ми вярвате.
Когато завързаха ръцете и очите на Паулу и го изведоха от къщата, вече бе почти тъмно. Този път нямаше пистолети и заплахи. Не се чуваха никакви гласове. В продължение на повече от час се вози сам на задната седалка на малка кола. Радиото свиреше класическа музика.
Когато колата спря, двете предни врати се отвориха и някакви ръце му помогнаха да излезе.
— Елате с мен — чу глас зад рамото си и една голяма лапа го хвана за лакътя. Под краката му заскърца чакъл. Изминаха стотина метра и спряха. Гласът каза:
— Намирате се на един път на двайсет километра от Рио.
На триста метра вляво има ферма и телефон. Отидете там и поискайте да ви помогнат. Въоръжен съм. Ако се обърнете, ще бъда принуден да ви застрелям.
— Няма да се обърна — каза Паулу, разтреперан.
— Добре. Най-напред ще махна белезниците, а след това и превръзката от очите ви.
— Няма да се обърна — повтори Паулу.
Белезниците бяха свалени.
— А сега ще махна и превръзката. Тръгнете напред.
Бързо.
Свалиха превръзката, Паулу наведе глава и затича по пътя. Зад себе си не чу никакъв звук. Не смееше да се обърне. Когато стигна във фермата, най-напред се обади в полицията, а след това и на сина си.
33
Двете стенографки от съда пристигнаха точно в осем. И двете се казваха Линда. Връчиха на Санди визитните си картички и го последваха в дневната, където мебелите бяха дръпнати към стените, за да се внесат допълнителни столове. Линда 1 щеше да седи в единия край на стаята, с гръб към прозореца, чиито щори бяха плътно спуснати, а Линда 2 — в другия край, в една ниша до барчето, с лице към участниците. И двете примираха за една последна цигара, така че Санди ги изпрати в по-отдалечената спалня.
След това пристигна Джейнс с групата си. Имаше шофьор, застаряващ агент на ФБР, който му служеше и като охрана, и като момче за всичко. В групата влизаха още адвокат от ФБР, Кътър и непосредственият му шеф, както и Спролинг от Главна прокуратура — тъмноок ветеран, който говореше малко, но попиваше всеки звук. И шестимата бяха с черни или тъмносини костюми, и шестимата извадиха визитни картички. Събра ги помощникът на Санди. Секретарката му прие поръчките за кафе, докато мъжете преминаваха през гостната, за да влязат в дневната.
След това дойде Морис Маст, федералният прокурор за западните области на Мисисипи, който се движеше само с един помощник. После се появи Т. Л. Париш — сам. Срещата можеше да започне.
Всеки си знаеше мястото. Шофьорът на Джейнс и помощникът на Маст останаха в гостната, където ги чакаха сутрешните вестници и табла с понички.
Санди затвори вратата, поздрави весело с „добро утро“ и им благодари, че са дошли. Настаниха се. Никой не се усмихна, но все пак присъстващите не бяха недоволни, че са тук. Срещата ги бе заинтригувала.
Санди представи двете стенографки и обясни, че протоколите, които водят, ще бъдат съхранявани от него и ще бъдат смятани за строго поверителни. Всички бяха удовлетворени от обещанието. На този етап нямаше въпроси и коментари, защото никой не бе сигурен за какво точно става дума.
Санди извади бележника си, както и аргументите, които бе изложил на десетина страници. Все едно беше в съда, пред съдебните заседатели. Предаде на присъстващите поздрави от Патрик Ланиган и ги уведоми, че раните му заздравяват добре. След това изреди обвиненията, предявени срещу него — предумишлено убийство, от страна на щата, кражба чрез фалшиви документи, от страна на федералните власти. Първото обвинение би могло да означава смъртна присъда. Другото би могло да му донесе трийсет години затвор.
— Обвиненията на федералните власти са сериозни — каза той мрачно, — но все пак не толкова, колкото обвинението в предумишлено убийство. Честно казано и при цялото ми уважение, бихме искали да се освободим от федералните обвинения, за да съсредоточим усилията си върху другите.