— Имате ли представа как ще се освободите от нас? — попита Джейнс.
— Имаме предложение.
— Парите участват ли в него?
— Да, участват.
— Парите не ни интересуват. Не са откраднати от федералното правителство.
— Точно тук грешите.
Спролинг държеше да се намеси:
— Наистина ли смятате, че ще можете да се откупите с пари? — Прозвуча като закана. Грубият му глас беше равен, предизвикателен.
Апострофираха Санди, но той бе решен да следва сценария.
— Моля ви да почакате. Позволете ми да представя аргументите си, а след това ще обсъдим възможностите. Така… предполагам, че всички тук сме запознати с обвиненията на Арисия към бившия му работодател от деветдесет и първа година. Били са подготвени и защитени в съда от юридическата фирма на Боуган със седалище в Билокси. По онова време към съдружниците вече е принадлежал и един по-млад адвокат на име Патрик Ланиган. Обвиненията на Арисия са били фалшиви. Клиентът ми е научил това, а после е разбрал, че фирмата възнамерява да го изгони, след като делото се реши благоприятно, не преди да се получат парите. В продължение на много месеци клиентът ми тайно е събирал материали, които доказват ясно и недвусмислено, че мистър Арисия и адвокатите му са влезли в заговор, целящ да се измъкнат от правителството деветдесет милиона долара. Доказателствата представляват множество документи и записи на разговори.
— Къде са тези доказателства? — попита Джейнс.
— На разположение на клиента ми.
— Знаеш, че можем да ги вземем. Ще получим заповед за обиск и ще приберем всичко, което ни трябва.
— Ами ако клиентът ми предпочете да не се съобрази с вашата заповед? Какво ще стане, ако просто унищожи доказателствата или ги скрие отново? Как ще постъпите в такъв случай? Ще го тикнете в затвора? Ще го обвините в още нещо? Честно казано, той не се страхува от вас и вашите заповеди за обиск.
— А ти? — попита Джейнс. — Ако са у теб, ще извадим заповед за теб.
— Няма да ви дам нищо — отговори Санди. — Всичко, което ми предостави моят клиент, е защитено и поверително, както знаете. Нарича се адвокатска тайна. Не забравяйте, че мистър Арисия също съди клиента ми. Всички документи, с които разполагам, са под защитата на закона. При никакви обстоятелства няма да предам нито един от тях на когото и да било, докато не получа нареждане от клиента ми.
— Ами ако вземем заповед от съда? — попита Спролинг.
— Няма да я изпълня, а след това ще обжалвам. Господа, няма смисъл да спорим. Тук правото е на наша страна.
Изглежда, всички се примириха. Никой нямаше вид на изненадан.
— Колко души са участвали? — попита Джейнс.
— Четиримата съдружници от фирмата и мистър Арисия.
Всички се умълчаха в очакване Санди да обяви името на сенатора, но той не го направи. Погледна бележките си и продължи:
— Предложението ни е съвсем просто. Ние предаваме документите и записите. Патрик връща парите. Цялата сума. В замяна федералните власти оттеглят обвиненията срещу него, така че да можем да насочим усилията си към другия процес. Данъчните власти обещават да не се занимават с него. Адвокатката му, бразилката Ева Миранда, трябва да бъде освободена незабавно. — Изреждаше пунктовете ясно и отчетливо, защото ги бе повтарял много пъти. Слушателите му попиваха всяка дума. Спролинг си записваше. Джейнс беше забил поглед в пода и нито се усмихваше, нито се мръщеше. Останалите изглеждаха безразлични, но всички имаха множество въпроси.
— И това трябва да стане днес — добави Санди. — Нямаме време за губене.
— Защо? — попита Джейнс.
— Защото тя е задържана. Защото всички вие сте тук и имате пълно право да вземете решението. Защото клиентът ми е определил краен срок за сключване на сделката днес, в пет часа, или в противен случай ще задържи парите, ще унищожи доказателствата, ще излежи присъдата си и ще се надява някой ден да излезе на свобода.
Никаква постъпка на Патрик не би могла да ги учуди. Досега бе успял да си издейства арест в удобна стая с персонал, който да се грижи за него.
— Да поговорим за сенатора — обади се Спролинг.
— Добре идея — кимна Санди. Той отвори вратата към гостната и каза нещо на сътрудника си.
Сътрудникът му вкара в стаята маса с ролков магнетофон и тонколони и я остави в средата. Санди затвори вратата, погледна бележките си и каза:
— Датата е четиринайсети януари деветдесет и втора година, близо три седмици преди изчезването на Патрик. Разговорът е проведен във фирмата на Боуган, на първия етаж, в малка стаичка, която всички там наричат „килера“. Из ползвали са я за всевъзможни цели, нерядко и за срещи.