Първият глас, който ще чуете, е на Чарли Боуган. Следват Бени Арисия и Дъг Витрано. Арисия е отишъл във фирмата, без да го очакват, и, както ще забележите, не е в добро настроение.
Санди се приближи до масичката и се вгледа в бутоните.
Магнетофонът беше съвсем нов, тонколоните бяха скъпи. Всички го наблюдаваха съсредоточено, някои дори се приведоха малко напред.
— Повтарям — каза Санди. — Първи е Боуган, след това са Арисия и Витрано.
Натисна един от бутоните. Последваха десет секунди пълна тишина, след това от тонколоните се чуха гласове. Гневни гласове.
БОУГАН: Споразумяхме се за една трета от сумата и това е нормалният ни хонорар. Ти подписа договора. От година и половина знаеш, че става дума за една трета.
АРИСИЯ: Не заслужавате трийсет милиона.
ВИТРАНО: И ти не заслужаваш шейсет.
АРИСИЯ: Искам да знам как ще бъдат похарчени тези пари.
БОУГАН: Две трети на една трета. Шейсет на трийсет.
АРИСИЯ: Не, не. Интересуват ме трийсетте милиона, които ще влязат тук. Кой колко ще получи.
ВИТРАНО: Това не те засяга.
АРИСИЯ: Засяга ме и още как. Аз плащам хонорара ви. Имам право да знам кой каква част от него ще получи.
БОУГАН: Не, нямаш това право.
АРИСИЯ: Колко ще получи сенаторът?
БОУГАН: Не те засяга.
АРИСИЯ крещи: Засяга ме! Този човек цяла година извива ръце във Вашингтон и оказва натиск на хората от Флота, Пентагона и Правосъдието. Отделил е повече време за моите неща, отколкото за избирателите си!
ВИТРАНО: Добре, Бени, не крещи.
АРИСИЯ: Искам да знам колко ще получи гадният мошеник. Имам право да знам какво ще му бутнете под масата, защото парите са мои.
ВИТРАНО: Всички пари са под масата, Бени.
АРИСИЯ: Колко?
БОУГАН: Ще се погрижим за него, Бени, не се притеснявай, става ли? Защо си се хванал за това? Няма нищо ново.
ВИТРАНО: Мисля, че избра нашата фирма именно заради връзките ни във Вашингтон.
АРИСИЯ: Пет милиона, десет милиона? Колко струва той?
БОУГАН: Никога няма да научиш.
АРИСИЯ: Така си мислиш. Ще се обадя на този кучи син и ще го попитам сам.
БОУГАН: Никой не ти пречи.
ВИТРАНО: Какво ти става, Бени? Ще получиш шейсет милиона долара, не ставай алчен.
АРИСИЯ: Не ме поучавай, особено на тема алчност! Когато дойдох при вас, работехте за двеста долара на час. Защо не се погледнете? Вече се опитвате да оправдаете хонорар от трийсет милиона. Ремонтирате кабинетите си, поръчвате нови коли. След това ще започнете да купувате яхти и самолети, както и останалите играчки на богатите. И всичко това с мои пари!
БОУГАН: С твои пари ли? Да не би да не схващаме нещо, Бени? Помогни ми да разбера. Искът ти беше абсолютно фалшименто.
АРИСИЯ: Да, но всичко това стана, защото го направих аз. Не вие, а аз заложих капана на „Плат и Рокланд“.
БОУГАН: Тогава защо ни нае?
АРИСИЯ: Страхотен въпрос.
ВИТРАНО: Имаш слаба памет, Бени. Дойде при нас заради връзките ни. Нуждаеше се от помощ. Ние сглобихме обвиненията ти, работихме по тях четири хиляди часа и дърпахме конците във Вашингтон. При това ти беше в течение на всичко, бих добавил.
АРИСИЯ: Ето какво предлагам. Отрязваме сенатора и така спестяваме десет милиона. Намаляваме с още десет и за вас остават чисти десет. Това е доста по-справедлив хонорар според мен.
ВИТРАНО със смях: Страхотно предложение, Бени. Ти получаваш осемдесет, ние десет.
АРИСИЯ: Да, и прецакваме политиците.
БОУГАН: Не става, Бени. Забравяш нещо много съществено. Ако не бяхме ние и политиците, нямаше да получиш и цент.
Санди натисна бутона. Лентата спря, но гласовете сякаш продължиха да отекват в стаята още цяла минута. Присъстващите гледаха към тавана, към стените и пода, всеки се опитваше да осмисли и запомни колкото се може повече от записа.
— Господа, това е само една мостра — отбеляза Санди с цинична усмивка.
— Кога ще получим останалото? — попита Джейнс.
— Възможно е да стане до няколко часа.
— Готов ли е Патрик Ланиган да свидетелства пред официална комисия? — попита Спролинг.
— Да. Но не обещава да свидетелства на процес.
— Защо не?
— Не е длъжен да обяснява. Това е неговата позиция. — Санди избута масичката до вратата, почука и помощникът му я издърпа. Отново се обърна към присъстващите: — Господа, знам, че трябва да поговорите. Ще ви оставя. Чувствайте се като у дома си.
— Няма да разговаряме тук — отсече Джейнс и скочи.
При толкова много подслушани разговори и след историята на Патрик не смяташе, че би могъл да е спокоен в наето от адвоката му помещение. — Ще отидем в нашата стая.
— Както желаете — кимна Санди.