Всички станаха и започнаха да прибират нещата си. Изнизаха се през вратата, през гостната и излязоха от апартамента. Линда 1 и 2 хукнаха към далечната спалня, за да пушат.
Санди направи кафе и зачака.
Събраха се в една стая два етажа по-долу и тя се задръсти. Свалиха саката си и ги хвърлиха върху леглата. Джейнс накара шофьора си да чака във фоайето при помощника на Маст. Темата, която щеше да се обсъжда, бе твърде деликатна за ушите на простосмъртните.
От предлаганата сделка най-много губеше Морис Маст. Ако федералните власти оттеглеха обвиненията си, щеше да се изпари едно от най-големите дела и той се почувства Длъжен поне да отбележи възраженията си, преди да изслуша останалите.
— Ако му позволим да се откупи, ще заприличаме на глупаци — каза той преди всичко на Спролинг, който напразно се мъчеше да се отпусне върху един нестабилен дървен стол.
Спролинг беше само едно стъпало под самия главен прокурор и следователно няколко нива над Маст. Канеше се учтиво да слуша нисшестоящите в продължение на няколко минути и след това да вземе решението заедно с Джейнс.
Хамилтън Джейнс погледна Т. Л. Париш и попита:
— Сигурен ли си, че ще можеш да осъдиш Ланиган за убийството?
Париш беше предпазлив по природа и много добре разбираше, че каквото и да обещае пред тези хора, щеше да се помни дълго.
— Възможно е да имам проблеми с предумишленото убийство. За непредумишлено бих могъл да го осъдя със сигурност.
— Каква ще е присъдата?
— До двайсет години.
— Колко от тях ще излежи?
— Около пет.
Това някак си зарадва Джейнс, човек от кариерата, който смяташе, че престъпниците трябва да лежат в затвора.
— Съгласен ли си, Кътър? — попита той, докато крачеше край леглото.
— Нямаме много доказателства — отвърна Кътър. — Не можем да докажем коя е жертвата, как е настъпила смъртта, кога и къде е убита, ако говорим за предумишлено убийство. Смятаме, че знаем защо, но процесът може да се окаже кошмарен. С непредумишленото убийство ще бъде доста по-лесно.
— А съдията? — обърна се Джейнс към Париш. — Ще му даде ли максималната присъда?
— Ако се докаже непредумишлено убийство, очаквам да му даде максимума. Предсрочното освобождаване зависи от администрацията на затвора.
— Можем ли да приемем за сигурно, че Ланиган ще прекара следващите пет години зад решетките? — попита Джейнс и огледа присъстващите.
— Да, можем — отговори Париш, недоволен, че се съмняват. — Освен това няма да се откажем от обвинението в предумишлено убийство. Ще защитим тезата, че Ланиган е убил човек, за да открадне парите. До смъртна присъда няма да се стигне, но ако го признаят за виновен, може да прекара остатъка от живота си в затвора.
— Има ли някакво значение дали ще лежи в Парчман или в някой федерален затвор? — попита Джейнс. Беше ясно, че не знае каква е разликата.
— Сигурен съм, че Патрик има мнение по въпроса — отговори Париш и получи няколко усмивки от присъстващите.
Т. Л. Париш одобряваше сделката, защото щеше да остане единствен обвинител по делото. Маст и ФБР щяха да се оттеглят. Въпросът обаче все още не беше решен и трябваше да даде още един тласък на Маст.
— Не се съмнявам, че Ланиган ще лежи в Парчман — добави той услужливо.
Маст не искаше да се откаже толкова лесно. Поклати глава и се намръщи мрачно.
— Не знам — каза той. — Струва ми се, че ще се изложим, ако се съгласим. Не може да ограбиш банка и като те хванат, да обещаеш да върнеш парите, за да те оставят на спокойствие. Правосъдието не бива да се продава.
— Нещата са малко по-сложни — отбеляза Спролинг. — Оказа се, че трябва да хванем по-голяма риба и че ключът към успешния лов е Ланиган. Парите, които е откраднал, са били мръсни. Ние чисто и просто ще ги възстановим и ще ги върнем на данъкоплатеца.
Маст не смяташе да спори със Спролинг. Джейнс погледна Париш и каза:
— Мистър Париш, моите почитания, но трябва да обсъдим нещо насаме с представителите на федералните власти.
— Разбира се — кимна Париш и излезе в коридора.
Край на празните приказки. Беше време Спролинг да приключи сделката.
— Господа, нещата всъщност са много прости — каза той. — Няколко души във Вашингтон следят събитията много внимателно. Сенатор Най никога не е бил близък на президента и, често казано, един хубав скандал тук ще зарадва правителството. Мандатът на Най изтича след две години. Обвиненията ще го ангажират изцяло, а ако ги докажем, с него е свършено.
— Ще започнем разследване — каза Джейнс и се обърна към Маст. — Ти ще трябва да поемеш процеса.
Изведнъж Маст осъзна, че тази среща е в негова полза. Решението да се приемат условията на Ланиган беше взето на много високо ниво, далеч над Спролинг и Джейнс. Те само се опитваха да го зарадват, защото в края на краищата беше федерален прокурор.