Перспективата да обвини и съди сенатор можеше да му осигури огромни възможности и Маст веднага я одобри. Представи си как пуска записите на Патрик в претъпканата съдебна зала и как съдебните заседатели и зрителите поглъщат всяка дума.
— Значи ще приемем сделката? — попита той, сякаш му бе все едно.
— Да — кимна Спролинг. — Няма какво да мислим. Ще възстановим парите и общественото мнение ще одобри това. Ланиган ще лежи в затвора дълго, а същевременно ще пипнем още по-големи мошеници.
— Освен това и президентът одобрява — отбеляза Маст и се усмихна, макар и да бе единствен.
— Не съм казал такова нещо — каза Спролинг. — Не съм разговарял с президента по този въпрос. Моят шеф е говорил с хората му. Знам само това.
Джейнс повика Т. Л. Париш от коридора, след което близо час обсъждаха предложенията на Патрик точка по точка. Адвокатката можеше да бъде освободена след час. Решиха, че Патрик трябва да върне парите с лихвите. Ами делото, което бе завел срещу ФБР… Джейнс набеляза няколко пункта, които трябваше да обсъди със Санди.
Марк Брик лично съобщи на Ева чудесната новина, че баща й е свободен, че не е пострадал и дори са се отнасяли с него съвсем добре.
Каза й също така, че с малко късмет самата тя би могла да излезе на свобода след ден-два.
34
Върнаха се в „Камил“ и заеха старите си места със сериозни и безразлични физиономии. Повечето бяха оставили саката си в другата стая и седяха със запретнати ръкави и разхлабени вратовръзки, сякаш ги чакаше къртовски труд. Според часовника на Санди съвещанието им бе продължило час и половина. Техен говорител за момента стана Спролинг.
— По въпроса за парите — започна той и Санди веднага разбра, че са приели условията. Оставаше да се уточнят подробностите. — Интересува никаква сума е готов да върне.
— Цялата.
— На колко възлиза тя?
— На деветдесет милиона.
— А лихвата?
— На кого му пука за лихвата?
— На нас.
— Защо?
— Защото така е честно.
— Към кого?
— Хм… към данъкоплатците.
Санди се изсмя.
— Хайде, хайде. Вие работите за федералните власти.
Откога се интересувате какво става с парите на данъкоплатците?
— Това е стандартна практика, когато става дума за кражба и фалшификация — добави Морис Маст.
— Колко? При какъв процент? — попита Санди.
— Основната лихва е девет процента — отговори Спролинг. — Мисля, че това е справедливо.
— Така ли? А каква лихва дава държавата, когато ти връща разликата от надплатените данъци? — Никой не можеше да отговори. — Шест процента — каза Санди. — Шест въшливи процента. Това плаща правителството. — Разбира се, Санди бе очаквал всичко това и бе подготвен с отговорите. Беше му ужасно забавно да наблюдава как се мъчат да са в крак.
— Значи предлагате шест процента? — попита Спролинг. — Говореше бавно и съсредоточено.
— Разбира се, че не. Парите са у нас. Ние определяме колко ще платим. Властите действат на същия принцип. И без това тези долари ще изчезнат в черната дупка, наречена Пентагон.
— Това не зависи от нас — отбеляза Джейнс. Вече беше уморен и нямаше настроение да изнася лекции.
— Ето какво мислим ние по въпроса с парите — каза Санди. — Те щяха да бъдат безвъзвратно загубени в джобовете на шайка ловки мошеници. Моят клиент предотврати измамата и сега е готов да върне сумата.
— Значи трябва да му дадем награда? — попита Джейнс.
— Не. Просто няма да искате лихва.
— Ще трябва да убедим някои хора във Вашингтон — каза Спролинг. Не се молеше, а просто имаше нужда от помощ. — Предложи някаква база, от която да започнем.
— Ще платим половината от лихвата на данъчните и нито цент повече.
— Трябва да поговоря с главния прокурор. Надявам се да е в добро настроение — каза Спролинг. Физиономията му като на умел покерджия.
— Предайте му поздрави от мен — кимна Санди.
Джейнс вдигна очи от бележника си и попита:
— Три процента, така ли?
— Точно. От двайсет и шести март деветдесет и втора до първи ноември деветдесет и шеста. Цялата сума става сто и тринайсет милиона плюс дребни, които ще пренебрегнем. Кръгло сто и тринайсет милиона.
Цифрата имаше приятно звучене и определено се понрави на държавните служители. Записаха си я. Изглеждаше внушителна. Кой би могъл да възрази срещу споразумение, което връща толкова пари на данъкоплатците? Фактът, че предлага толкова, означаваше само едно — Патрик бе инвестирал деветдесетте милиона добре. Хората на Спролинг бяха успели да пресметнат за какво става дума — ако Патрик бе успял да инвестира парите при осем процента годишна печалба, сега разполагаше със сто трийсет и един милиона. При десет процента сумата беше сто четирийсет и четири милиона. Без данък, разбира се. Явно не бе успял да похарчи голяма част от тях, така че при всички случаи щеше да остане много богат човек.