— Това е доста по-добре — кимна Санди, когато свършиха Труди вече се беше подписала. Дж. Мъри не би могъл да изтърпи още една среща с нея и долнопробния й жиголо.
Предния ден тя и Ланс се бяха карали в кабинета му. Дж.
Мъри се бе занимавал с гадни разводи години наред и бе готов да се обзаложи, че дните на Ланс са преброени. Напрежението около финансите й я гризеше отвътре.
— Ще го подпишем — каза Санди.
— Защо не? Получавате всичко, което искате.
— При дадените обстоятелства споразумението е справедливо.
— Да, да.
— Слушай, Мъри, имам важна новина във връзка с иска на „Нордърн Кейс Мючуъл“ спрямо клиентката ти.
— Горя от нетърпение.
— Има много подробности, които не са съществени за вас, но основното е следното: „Нордърн Кейс Мючуъл“ оттегля иска си.
Дж. Мъри остана мълчалив в продължение на няколко секунди, а после долната му устна започна да се отдалечава от горната. Шега ли беше това?
Санди му подаде някакви листа — копие от договора с „Нордърн Кейс Мючуъл“. Вече беше прикрил с черен маркер деликатните подробности, но въпреки това Дж. Мъри имаше какво да прочете.
— Шегуваш се — промърмори той и взе документа. Плъзна поглед по черните линии без следа от любопитство и стигна до същността — два абзаца, недокоснати от цензурата. С пределно ясни фрази се заявяваше незабавното оттегляне на иска.
Не се интересуваше какво е станало. Патрик бе обвит в непроницаема тайнственост и Мъри нямаше намерение да задава въпроси.
— Каква приятна изненада — каза той.
— Знаех, че ще ти хареса.
— Значи тя запазва всичко?
— Всичко, което й е останало.
Дж. Мъри прочете пасажа още веднъж, по-бавно.
— Може ли да задържа това? — попита той.
— Не. Поверително е. Днес обаче искът ще бъде оттеглен официално и ще ти изпратя копие от документа по факса.
— Благодаря.
— Има и още нещо — каза Санди и подаде на Мъри копие от споразумението с „Монарх-Сиера“, също цензурирано. — Погледни страница четвърта, член трети.
Дж. Мъри прочете изреченията, с които „Монарх-Сиера“ се задължаваше да основе попечителски фонд от двеста и петдесет хиляди долара в полза на Ашли Никол Ланиган. Санди Макдърмот щеше да бъде доверено лице. Парите трябваше да се използват само за образованието и здравето на детето, а всички неизразходвани средства щяха да му бъдат предадени при навършване на трийсет години.
— Не знам какво да кажа. — Но вече мислеше какво представление би могъл да изиграе в кабинета си.
Санди махна с ръка, сякаш всичко това бе дреболия.
— Нещо друго? — попита Дж. Мъри и се усмихна слънчево. Още някоя благинка?
— Това е всичко. Разводът е уреден. За мен беше удоволствие.
Стиснаха си ръцете и Дж. Мъри излезе с доста по-бодра крачка. В асансьора беше сам, умът му препускаше бясно. Щеше да й обясни колко трудно е било да играе твърдо с тези разбойници, как са го засипали с възмутителни претенции и как най-накрая е нахълтал по време на срещата им и ги е заплашил с унищожителен процес, ако не направят отстъпки. След толкова много дела, които бе водил, отдавна си бе заслужил славата на костелив орех в съда.
По дяволите обвиненията в изневяра! По дяволите голите снимки! Клиентката му е сгрешила, но това не означава, че няма право на справедливост. Трябва да се защити и едно крехко, невинно създание!
Щеше да й разкаже как са били отбой, как е поискал да създадат попечителски фонд за детето и как Патрик е капитулирал, смазан от тежестта на гузната си съвест. Как най-накрая са му казали, ето, вземи четвърт милион долара.
И че е готов да се бори винаги за имота на клиентката си, която не е извършила никакво престъпление, вземайки застраховката на мъжа си. Те са се уплашили, свили са знамената и са се заели да намерят начин да спасят парите на Труди. Подробностите не бяха много ясни в момента, но го чакаше цял час шофиране и все щеше да измисли някаква история.
Когато стигнеше до кантората си, щеше да е славен победител.
Служителите от гишето на „Конкорд“ на летище Кенеди повдигнаха вежди, защото нямаше багаж. Повикаха някакъв шеф и докато се съвещаваха, Ева полагаше невероятни усилия да овладее нервите си. Не би могла да понесе нов арест. Обичаше Патрик, но случилото се не се вписваше в никакви представи и разбирания за романтика. Не беше отдавна времето, когато я очакваше обещаваща адвокатска кариера в любимия й град. След това се появи Патрик.