Изведнъж отвсякъде разцъфнаха топли британски усмивки. Отведоха я в чакалнята за полетите на „Конкорд“, където пи кафе и набра номера на Санди в Билокси.
— Добре ли си? — попита той, когато чу гласа й.
— Добре съм, Санди. Обаждам се от Кенеди и ще пътувам за Лондон. Как е Патрик?
— Добре. Споразумяхме се с федералните.
— За колко?
— За сто и тринайсет милиона — отвърна той и зачака отговора й. Патрик не реагира, когато чу цифрата. Ева следваше същия сценарий.
— Кога? — попита тя най-накрая.
— Като пристигнеш в Лондон, вече ще мога да те уведомя. В хотел „Четирите сезона“ има резервирана стая на името на Лия Пирис.
— Това отново съм аз.
— Обади ми се, когато стигнеш там.
— Кажи на Патрик, че продължавам да го обичам, дори и след като бях в затвора.
— Ще го видя тази вечер. Пази се.
— Чао.
След като такива едри риби бяха дошли в града, Маст не можеше да устои на изкушението да ги смае. Предната вечер, след като получиха записите и документите, бе наредил на подчинените си да се свържат с всички членове на разширения съдебен състав и да ги извикат на спешно заседание. Заедно с петима от своите прокурори се включи в отсяването и описването на документите, с което се бе заело ФБР. Бе излязъл от кабинета си в три сутринта, за да се върне там пет часа по-късно.
Заседанието на разширения състав заседатели към Федералния съд бе насрочено за обяд, като беше осигурена храна. Хамилтън Джейнс реши да остане, докато то приключи. Спролинг от кабинета на главния прокурор — също. Единствен свидетел беше Патрик.
Докараха го без белезници, съгласно споразумението. Скриха го на задната седалка в кола на ФБР без обозначения и тихомълком го вкараха в сградата на Федералния съд в Билокси през странична врата. Санди беше до него. Патрик беше с широки памучни панталони, платнени обувки и пуловер — дрехите бе купил Санди. Изглеждаше блед и слаб, но ходеше без видими затруднения. Всъщност Патрик се чувстваше отлично.
Шестнайсетте членове на разширения съдебен състав седнаха около дългата правоъгълна маса, така че поне половината бяха с гръб към него, когато той влезе усмихнат. Тези, които не го виждаха, мигом се обърнаха. Джейнс и Спролинг седяха в ъгъла, заинтригувани от първата си среща с мистър Ланиган.
Патрик се настани в единия край на масата, на свидетелското място, и се наслади на момента. Не беше необходимо Маст или някой друг да го подканят дълго да разкаже версията си или поне част от нея. Беше спокоен и оживен отчасти поради факта, че този състав не можеше да му нави нищо. Бе съумял да се отскубне от пипалата на федералните съдилища.
Започна с фирмата на адвокатите. Описа съдружниците, клиентите им, навиците им в работата и постепенно стигна До Арисия.
Маст го прекъсна и показа един документ, които Патрик веднага разпозна — беше договорът между фирмата и Арисия. Състоеше се от четири страници, но в общи линии нещата опираха до това, че фирмата трябваше да вземе една трета от всичко, което Арисия получи от компрометирането на „Плат и Рокланд“.
— А как се сдобихте с този документ? — попита Маст.
— Написа го секретарката на мистър Боуган. Компютрите ни бяха свързани. Просто го дръпнах по мрежата.
— Затова ли копието не е подписано?
— Да. Оригиналът вероятно е в папката на мистър Боуган.
— Имахте ли достъп до кабинета на мистър Боуган?
— Ограничен — отговори Патрик и разказа колко много е държал Боуган на дискретността. Това доведе до кратко отклонение по въпроса за достъпа му до останалите кабинети и за удивителните му приключения в света на модерната шпионска техника. Разказа им, че подозренията му към Арисия го подтикнали да събира колкото е възможно повече информация, а за целта трябвало да се образова в областта на електронната техника. Следял и останалите компютри на фирмата. Слушал клюките. Разпитвал секретарките и стажантите. Редовно претърсвал кошчетата за боклук в стаята с копирните апарати. Оставал да работи вечер с надеждата да попадне на незаключена врата.
След два часа Патрик поиска нещо безалкохолно. Маст обяви петнайсет минути почивка. Публиката бе като омагьосана и не бе усетила как е минало времето.
Когато свидетелят се върна от стаята за почивка, всички побързаха да заемат местата си, защото горяха от нетърпение да чуят и останалото. Маст зададе няколко въпроса относно „Плат и Рокланд“ и Патрик описа ситуацията в общи линии.
— Мистър Арисия е проявил голяма изобретателност. Успявал е да раздуе цените, но така, че отговорността да поемат хора от централата. Беше невидимата ръка, която дърпаше конците, той стоеше зад преразходите.