— Кога стана това? — попита Санди.
— На шести февруари, деветдесет и втора.
Санди въздъхна, стисна клепачи и бавно поклати глава.
— Не искаше църковна служба, защото знаеше, че никой няма да дойде. Погребахме го в едно гробище край Уигинс. Бях там, носих ковчега му. Дойдоха и три стари вдовици от църквата, които плакаха, но останах с впечатлението, че са плакали на всички погребения през последните петдесет години. Имаше и свещеник, който бе довел пет млади дякончета, за да помогнат за ковчега. Имаше и още двама съседи, така че бяхме всичко на всичко дванайсет. След кратко опело Кловис бе положен за вечен покой.
— Ковчегът беше удивително лек, нали? — попита Санди.
— Да.
— Къде беше Кловис?
— Духът му тържествуваше заедно със светците.
— Къде беше тялото му?
— На верандата на хижата ми, в един фризер.
— Побъркан, болен тип.
— Не съм убивал никого, Санди. Старият Кловис вече пееше с ангелите, когато останките му изгоряха. Сигурен бях, че не би възразил.
— Имаш оправдание за всичко, нали?
Краката на Патрик висяха от едната страна на леглото, на десетина сантиметра от пода. Не отговори.
Санди се заразхожда напред-назад, после застана до стената. Фактът, че приятелят му не е убил никого, бе малка утеха. Мисълта, че е изгорил трупа, му се струваше не по-малко отвратителна.
— Да чуем и остатъка — каза Санди. — Сигурен съм, че си планирал всичко много добре.
— Имах време да мисля, да.
— Слушам.
— В щата Мисисипи има наказателен текст, който се отнася до поругаването на гробове, но аз не попадам в тази категория. Не съм задигнал трупа на Кловис от гроба. Взех го от ковчега. Има друг текст, който третира посегателството над труп, и Париш може да разчита единствено на него. Смята се за престъпление и влече наказание от една година затвор. Мисля, че ако няма какво друго да използват, Париш ще направи всичко възможно да ме тикне зад решетките по този параграф.
— Не може да те пусне да си отидеш ей така…
— Не може. Но има един фокус. Той няма да знае за Кловис, ако не му кажа. Трябва да му кажа, защото иначе няма оттегли обвинението в убийство. Добре… да му кажа за Кловис е едно, да дам показания в съда — съвсем друго. Не може да ме накара да дам показания в съда, ако ме обвинява в посегателство над труп. Ще се види принуден да ме съди за нещо друго, защото, както казваш, не може да ме пусне да си тръгна ей така. Може да ме съди, но не може да ме осъди, защото аз съм единственият свидетел и няма начин да докаже, че изгорелият труп е на Кловис.
— Париш е притиснат от всички посоки.
— Точно така. Федералните обвинения вече ги няма, а когато пуснем новата бомба, прокурорът ще затърси под дърво и камък основание да ме осъди. Иначе изчезвам.
— Какъв е планът?
— Много е прост. Трябва да намалим натиска върху Париш и да му дадем възможност да се измъкне от ситуацията, без да пострада репутацията му. Ще отидеш при внуците на Кловис, ще им разкажеш всичко, ще им предложиш пари. След като разберат истината, несъмнено имат право да ме съдят и можеш да си сигурен, че ще го направят. Шансовете им не са големи, защото от години не са се интересували какво става с дядо им, но, така или иначе, ще опитат. Тук ще се намесим ние. Ще се споразумеем тихомълком, а в замяна за парите, които ще им дадем, те ще поискат от Париш да прекрати делото.
— Копеле! Коварно копеле!
— Благодаря. Защо да не се получи?
— Париш може да те съди, независимо от желанието на близките.
— Но няма да го направи, защото не може да ме осъди. Най-лошият вариант за него е да ме изправи в съда и да загуби. Много по-лесно е да се измъкне още сега, като използва за претекст близките. Така ще си спести неудобството да загуби нашумяло дело.
— Това ли мислеше през последните четири години?
— Да, минаваше ми през ум, наистина.
Санди се заразхожда пред долния край на леглото, потънал в мисли. Опитваше се да схване замисъла на клиента си.
— Ще трябва и ние да дадем нещо на Париш — каза той почти на себе си, без да престава да крачи.
— Повече се безпокоя за себе си, отколкото за Париш — каза Патрик.
— Не става дума само за Париш. Става дума за цялата система. Ако те пуснат безнаказано, на практика излиза, че си се откупил с крадените пари. Никой не гледа с добро око на теб.