Кътър се ядоса от бързината и лекотата, с които Боуган задейства връзките си. Макар и да не очакваше да стоят в затвора, докато дойде ред на делото им, не можеше и да се примири с факта, че едва ли не бяха изритали съдията от леглото, за да ги изслуша. Затова уведоми местния вестник и телевизията.
Документите бяха оформени бързо и четиримата напуснаха съда пеша, без белезници, свободни да извървят трите пресечки до офиса си. Следваха ги един едър, непохватен младеж, който си играеше с миникамера, и неопитен репортер, който не беше наясно за какво точно става дума — само беше надушил, че се задава огромен скандал. Стигнаха до сградата на фирмата си на Вийо Марше и заключиха вратата след себе си.
Чарлс Боуган веднага отиде до телефона, за да се обади на сенатора.
Частният детектив, препоръчан от Патрик, бе открил жената за по-малко от два часа, при това само по телефона, без да излиза от кабинета си. Живееше в Меридиън, на два часа североизточно от Билокси. Името й беше Дийна Постъл и работеше на щанда за деликатеси, както и на втора каса в един съвсем нов магазин в края на града.
Санди го намери и влезе. Престори се, че се любува на току-що изпечените пилешки гърдички и пържените картофки, като в същото време оглеждаше продавачките, които се суетяха зад щандовете. Вниманието му привлече едра, отпусната жена с посребрена коса и силен глас. Както всички останали, тя също носеше блуза на червени и бели райета и когато се приближи достатъчно, Санди прочете табелката с името й. Беше Дийна.
За да спечели доверието й, беше дошъл по джинси и спортна риза, без вратовръзка.
— Какво ще обичате? — попита го тя с усмивка.
Беше едва десет сутринта — доста рано за пържени картофи.
— Едно голямо кафе, моля — отговори Санди също с усмивка и в нейните очи се появи блясък. Дийна обичаше да флиртува. Изчака го при касовия апарат. Вместо да й даде пари, той й връчи визитната си картичка.
Тя й хвърли един поглед и я пусна. За жена, отгледала трима малолетни престъпници, изненада като тази би могла да означава само неприятности.
— Долар и двайсет — каза тя, маркира сметката и се озърна, за да види дали някой не гледа.
— Имам добри новини за вас — каза Санди и извади парите.
— Какво искате? — попита жената съвсем тихо.
— Десет минути от времето ви. Ще ви почакам на онази маса.
— Но какво искате? — Взе парите и извади рестото.
— Моля ви. Ще останете доволна, ако ми отделите малко време.
Дийна обичаше мъжете, а Санди беше симпатяга, облечен доста по-добре от повечето й клиенти. Тя се засуети около грила, направи още малко кафе и каза на шефката си, че иска кратка почивка.
Санди чакаше търпеливо в малкото пространство за хранене до хладилника за бира и машината за лед.
— Благодаря ви — каза той, когато тя седна.
Беше прехвърлила четирийсетте и имаше кръгло лице, богато украсено с евтина козметика.
— Адвокат от Ню Орлиънс, а? — каза тя.
— Да. Предполагам, че не сте чували за адвоката от Крайбрежието, който открадна страшно много пари.
Тя поклати глава още преди да е завършил изречението.
— Не чета нищо, сладурче. Работя по шейсет часа на седмица и с мен живеят две внучета. Мъжът ми ги гледа. Той е инвалид. Болен гръбнак. Не чета нищо, не гледам нищо, не правя нищо, освен че работя тук. В къщи сменям изцапани пелени, това е.
Санди почти съжали, че я попита. Колко потискащо!
Разказа й историята на Патрик колкото е възможно по-кратко. Тя реши, че е забавна, но към края интересът й започна да се изпарява.
— Да му дадат смъртна присъда — вметна Дийна в една от паузите.
— Но той не е убил никого.
— Нали каза, че в колата имало труп?
— Имало е. Само че човекът е бил мъртъв преди това.
— Той ли го е убил?
— Не. Той, така да се каже, го е откраднал.
— Хмм. Слушай, трябва да се връщам на работа. Ако нямаш нищо против, че питам, какво общо има тая история с мен?
— Трупът, който е взел, е на Кловис Гудман, скъпия ви покоен дядо.
Тя наклони глава на една страна.
— Изгорил е Кловис!?
Санди кимна.
Тя присви очи и се опита да мобилизира подходящите за случая чувства.
— Защо? — попита.
— Трябвало да е фалшифицира смъртта си, нали разбирате?
— Но защо тъкмо Кловис?
— Патрик е бил негов адвокат и приятел.
— Ама че приятел.
— Добре, ето какво. Не се опитвам да обяснявам всичко това. Станало е преди четири години, много преди вие и аз да научим за това.