— Яж. Приличаш на скелет.
Патрик взе една солена бисквита и отиде до прозореца.
— Искам да изясним нещата — каза Карл. — Разводът е уреден. Федералните оттеглиха обвиненията, а ти си се съгласил да върнеш деветдесетте милиона плюс малка лихва.
— Общо сто и тринайсет милиона.
— Предумишленото убийство се сгромолясва, защото няма убийство. Щатът не може да те обвини в кражба, защото федералните вече са го направили. Исковете на застрахователните компании са оттеглени. Скарбъро още е жив някъде по света. На негово място е Кловис. Остава едно дребно обвинение за поругаване на гроб.
— Горе-долу. В случая става дума за посегателство над труп. Ако искаш, можеш да хвърлиш едно око на наказателния кодекс. Би трябвало да си научил тези неща досега.
— Така е. Деянието се квалифицира като престъпление, ако не се лъжа.
— Леко престъпление.
Карл разбърка супата и се вгледа с възхищение в приятеля си, който продължаваше да гризе бисквитата край прозореца и — несъмнено — да обмисля следващия си ход.
— Мога ли да дойда с теб? — попита Хъски.
— Къде?
— Където отиваш. Ще излезеш оттук, ще вземеш момичето, ще прибереш парите и ще тръгнеш по плажовете или ще живееш на яхта. Просто ми се иска да се повозя с теб.
— Не съм стигнал още дотам.
— С всеки изминал ден обаче разстоянието намалява.
Карл изключи телевизора и бутна чинията си настрана.
— Има една празнота, която бих искал да запълня — каза той. — Кловис е умрял, после е бил погребан… или по-скоро не е бил погребан. Какво се случи между двете събития?
Патрик се засмя.
— Обичаш подробностите, нали?
— Аз съм съдия. Фактите са важно нещо.
Патрик седна на стола и качи босите си крака на бюрото.
— Замалко да ме хванат. Трябва да знаеш, че не е лесно да откраднеш труп.
— Вярвам ти напълно.
— Настоях старецът да напише изискванията си за погребението. Дори добавих инструкция за погребалното бюро — затворен ковчег, никакви посетители, никаква музика, бдение в продължение на една нощ, обикновен дървен ковчег, кратко опело на гроба.
— Дървен ковчег?
— Да. Кловис обичаше земните неща. Най-прост, от дъски, никакви скъпи метални ковчези. Така бил погребан дядо му. Както и да е. Когато умря, бях в болницата и изчаках погребалният агент да пристигне от Уигинс с катафалката. Казваше се Роланд и беше голям терк. Притежаваше единственото погребално бюро в града. Черен костюм и всичко останало. Дадох му екземпляр от инструкциите на Кловис. Завещанието ме упълномощаваше да направя каквото трябва, а на Роланд му беше все едно. Наближаваше три следобед и той искаше след няколко часа да започне да подготвя трупа. Попита ме дали Кловис има костюм, с който да бъде погребан. Не бяхме помислили за това. Казах му, че няма… никога не бях виждал стареца с костюм. Роланд каза, че имал няколко стари, които пазел за подобни случаи, и щял да се погрижи. Кловис искаше да бъде погребан във фермата си, но му обясних, че в Мисисипи това е невъзможно. Трябва да е на регистрирано гробище. Дядо му се сражавал в Гражданската война и според Кловис бил герой. Когато бил на седем годинки, въпросният дядо умрял и му устроили бдение, което продължило три денонощия. Сложили ковчега му на една маса в гостната и заприиждали хора, за да го видят. Това харесваше на Кловис и той искаше да направи нещо подобно. Накара ме да се закълна, че ще му устроя скромно бдение. Обясних всичко това на Роланд, а той отбеляза, че бил виждал какво ли не. Не се изненада.
Малко след като се стъмни, седнах на верандата на стареца, а катафалката пристигна почти веднага. Помогнах на Роланд да пренесе ковчега по стълбите. Оставихме го в дневната, пред телевизора. Спомням си, че ми направи впечатление колко е лек. Преди да умре, Кловис бе станал петдесетина килограма. Роланд се учуди, че съм само аз, но му обясних, че старецът няма близки. Помолих го да отвори ковчега. Поколеба се и му казах, че съм забравил да сложа вътре няколко спомена от Гражданската война, с които Кловис искал да бъде погребан. Отвори го с малък гаечен ключ, който би отворил всеки ковчег на света. Кловис изглеждаше същият. Сложих на гърдите му пехотинската шапка на дядо му и избелялото полково знаме на седемнайсети полк от Мисисипи. Роланд затвори ковчега и си тръгна.
Никой не се появи на бдението. Никой. Угасих лампите и към полунощ заключих вратата. Бях купил пълен комплект гаечни ключове, така че отворих капака за по-малко от минута. Извадих Кловис… беше лек, корав като дъска, бос. Изглежда, за три хиляди долара погребалните агенти не ти дават чифт обувки. Оставих внимателно стареца на канапето, а в ковчега сложих три бетонни блокчета и го затворих.