— Затворът май ще му се размине — промърмори Тръсел след втория разговор с Патрик. Видимо не беше доволен от подобно лесно измъкване, но също така си даваше сметка, че много трудно би се стигнало до присъда. След като на подсъдимата скамейка чакаха наркотрафиканти и педофили, нямаше намерение да губи време с някакъв си крадец на трупове, колкото и да се шуми около него. Всички доказателства бяха косвени и при прословутата способност на Патрик да изпипва нещата до края изгледите за успех бяха минимални.
Уточниха условията на сделката. Най-напред съставиха общо искане да се оттеглят съществуващите обвинения срещу Патрик. След това беше изготвен нов обвинителен акт, с нови пунктове, както и съдебно нареждане за приемане на признанията на обвиняемия. Докато траеше първата среща, Тръсел се свърза по телефона с шериф Суийни, Морис Маст, Джошуа Кътър и Хамилтън Джейнс във Вашингтон. Освен това проведе и два разговора със съдия Карл Хъски, който чакаше в съседната стая за всеки случай.
Двамата съдии, както и Париш, можеха да бъдат свалени от постовете си при изборите, провеждани веднъж на четири години. Тръсел никога не бе имал конкуренция и се мяташе за политически неприкосновен. Хъски напускаше. Париш бе чувствителен на тази тема, макар че като добър политик предпочиташе да демонстрира традиционната фасада на човек, готов да взема трудни решения въпреки общественото мнение. Тримата имаха доста солиден опит в политиката и бяха научили един основен урок — трябва ли да предприемеш нещо, което може да се окаже непопулярно действай бързо. Приключи веднага. Колебанието позволява на болното място да загнои. Пресата поема нещата в свои ръце, предизвиква предварителни спорове, а в последствие налива масло в огъня.
След като Патрик обясни ситуацията с Кловис, всички се убедиха, че няма нищо сложно. Той трябваше да съобщи името на жертвата, заедно с разрешението на близките да се разкопае гробът, да се отвори ковчегът и да се види какво има вътре. Ако наистина се окажеше празен, споразумението щеше да е изпълнено. Тъй като до отварянето на ковчега щяха да съществуват съмнения, бе предвидено, ако все пак в него има труп, споразумението да се анулира и Патрик отново да бъде обвинен в предумишлено убийство. Когато говореше за жертвата, той изглеждаше достатъчно уверен в думите си и на практика никой не се съмняваше, че ковчегът ще се окаже празен.
Санди отиде в болницата и завари клиента си в леглото, заобиколен от медицински сестри, защото доктор Хаяни превързваше раните му. Обясни, че въпросът не търпи отлагане, Патрик се извини и ги помоли да излязат. Когато останаха насаме, двамата прочетоха всички текстове дума по дума и най-накрая Патрик ги подписа.
Санди забеляза кашона до крака на работната маса. Вътре бяха някои от книгите, които му бе дал да чете. Клиентът му бе започнал да си стяга багажа.
Санди хапна набързо сандвич в апартамента на казиното, докато чакаше секретарката да напише един документ. Двамата му помощници и втората секретарка се бяха върнали в Ню Орлиънс.
Телефонът иззвъня и той го сграбчи. Човекът, който се обаждаше, се представи като Джак Стефано от Вашингтон и предположи, че Санди е чувал за него. Да, беше. Оказа се, че Стефано е долу, във фоайето — искал да поговорят няколко минути. Разбира се. Тръсел бе наредил страните да се явят отново при него в два.
Седнаха в дневната и се вторачиха един в друг над разхвърляната масичка.
— Дойдох от любопитство — обясни Стефано, а Санди не му повярва.
— Не би ли трябвало да започнете с едно извинение? — попита Санди.
— Да, прав сте. Моите хора се поувлякоха там, в Бразилия. Наистина не трябваше да се отнасят толкова грубо с клиента ви.
— Това ли е представата ви за извинение?
— Съжалявам. Наистина сгрешихме. — Прозвуча неискрено.
— Ще предам думите ви на клиента ми. Сигурен съм, че те означават много за него.
— Да… добре… с развитието на нещата аз, разбира се, вече изтеглих конете си от това състезание. С жена ми заминаваме на почивка във Флорида и реших пътьом да се отбия.
Ще ви отнема само минута.
— Хванаха ли Арисия? — попита Санди.
— Да. Преди няколко часа. В Лондон.
— Добре.
— Той вече не е мой клиент и аз нямам нищо общо с историята около „Плат и Рокланд“. Наеха ме след изчезването на парите. Работата ми беше да ги открия. Опитах, платиха ми, приключих със случая.
— Тогава защо е това посещение?
— Чисто любопитство, както казах. Интересува ме един въпрос. Открихме Ланиган в Бразилия, защото някой го издаде. Някой, който го познаваше много добре. Преди две години ни се обади една фирма от Атланта, която се казваше „Плутон“. Те имаха клиент от Европа, който знаеше нещо за Ланиган и искаше пари срещу информация. По онова време ние разполагахме с известна сума, така че установихме делови отношения помежду си. Клиентът ни предлагаше някаква следа, ние се съгласявахме да платим, за да я научим, след това давахме парите и клиентът винаги се оказваше точен. Въпросният човек знаеше ужасно много за Ланиган… къде е бил, навиците му, псевдонимите му. Всичко беше по сценарий, явно зад цялата работа стоеше мозък. Ние знаехме какво ще стане и, честно казано, горяхме от нетърпение. Най-накрая пуснаха голямата бомба. Срещу един милион клиентът бил готов да ни каже къде живее. Дадоха ни чудесни снимки на Ланиган… как мие колата си, фолксвагена костенурка. Платихме. Хванахме го.