Една секретарка на голяма фирма за търговия с недвижими имоти дочу новината, докато проверяваше някакви документи в архивите. Хукна веднага към телефона и съобщи новината в офиса. След няколко минути цялото юридическо войнство по Крайбрежието знаеше, че Ланиган ще се признае за виновен съгласно някаква странна сделка и че ще се опита да го направи тайно — в пет часа в голямата съдебна зала.
Слухът за конспиративно съдебно заседание, което трябва да узакони сключена в задната стаичка сделка, предизвика лавина от телефонни обаждания — до колеги, до съпрузи и съпруги, до любими репортери, до съдружници, отсъстващи от града. За двайсет-трийсет минути половината град знаеше, че Патрик ще се яви в съда, че е сключил сделка и че най-вероятно ще бъде освободен.
Ако бяха съобщили за заседанието във вестника и по таблата за обяви, вероятно то щеше да привлече по-малко внимание. Но заседанието трябваше да се проведе бързо и секретно. Обвито в тайнственост. Юридическата система трябваше да защити един от своите хора.
Групираха се в няколко клюкарски центъра, наблюдаваха как в залата се стичат нови и нови хора и пазеха местата си. Тълпата нарастваше и приказките все повече заприличваха на истина.
Не бе възможно всичките тези хора да грешат. Когато се появиха репортерите, слуховете незабавно станаха факти.
— Той е тук — подвикна някакъв служител на съда, който седеше отпред, и любопитните забързаха да си намерят места.
Патрик се усмихна на двамата телевизионни оператори, които се втурнаха да го пресрещнат пред задния вход. Въведоха го в същата стая на втория етаж и му свалиха белезниците. Панталоните му бяха с няколко сантиметра по-дълги, така че той старателно нави крачолите им. Влезе Карл и помоли охраната да почака в коридора.
— Толкова по въпроса за едно тихо и кротко заседание — каза Патрик.
— Трудно е да се опази нещо в тайна тук. Хубави дрехи имаш.
— Благодаря.
— Един репортер от вестника в Джаксън ме помоли да те попитам…
— В никакъв случай. Нито дума на никого.
— Така и предполагах. Кога тръгваш?
— Не знам. Скоро.
— Къде е момичето?
— В Европа.
— Мога ли да дойда с вас?
— Защо?
— Само искам да гледам.
— Ще ти изпратя видеозапис.
— Много мило, благодаря.
— Наистина ли си готов да тръгнеш? Ако имаше възможност да заминеш веднага, да изчезнеш, ще го направиш ли?
— С деветдесет милиона, или без?
— Все едно.
— Разбира се, че не. Не е същото. Аз обичам жена си, а ти не обичаше твоята. Аз имам три страхотни деца, твоето положение беше различно. Не, не бих избягал. Но не те обвинявам.
— Всеки иска да избяга, Карл. Идва момент, когато всеки си мисли да се чупи. На плажа или в планината се живее много по-добре. Можеш да оставиш проблемите зад гърба си. Ние сме потомци на емигранти, побягнали от мизерията и дошли тук за по-добър живот. Дълго са се движили на запад — спират, живеят, стягат багажа, потеглят… вечно търсейки гърнето злато. Сега вече няма къде да отидеш.
— Ау! Не бях мислил за това в исторически план.
— Въпрос на въображение.
— Ех, ако дедите ми бяха свили от някого деветдесет милиончета, преди да тръгнат от Полша.
— Аз върнах парите.
— Говори се, че ти е останало доста злато в гърнето.
— Един от многото безпочвени слухове.
— Значи, казваш, че новата тенденция е адвокатите да ограбват клиентите си, да горят трупове и да бягат в Южна Америка, където, не ще и дума, е пълно с хубавици, жадуващи ласки?
— Засега поне дава добри резултати.
— Горките бразилци. Ще им се натресат толкова много адвокати мошеници.
Влезе Санди с още един документ за подпис.
— Тръсел е ужасно раздразнителен — каза той на Карл. — Напрежението му се отразява. Телефонът му не престава да звъни.
— А Париш?
— Същинско нервозно кюфте.
— Давай да приключваме, да не вземат да се откажат — каза Патрик, докато се подписваше.
Един пристав застана насред залата, оповести, че заседанието започва, и призова присъстващите да седнат. Залата поутихна и хората забързано се насочиха към свободните столове. Друг пристав затвори двойната врата. Покрай стените останаха правостоящи. Буквално всички служители на съда си намериха някаква работа в предната част на залата. Наближаваше пет и половина.
Съдия Тръсел влезе с обичайното си вдървено достойнство и всички станаха. Той ги поздрави и им благодари за интереса към правосъдието, особено в този късен час. С прокурора бяха решили, че една бърза процедура би събудила подозрения за долнопробна сделка, и затова всичко трябваше да изглежда естествено. Дори бяха обсъдили възможността да отложат заседанието, но подобен акт би създал впечатлението, че се опитват да прикрият нещо.