— А парите? — успя да попита Боуган с пресипнал глас.
— Няма следа от тях, но не сме наясно какво е успял да научи Стефано.
Витрано се вторачи в масата. Погледът му ликуваше. При изчезването си преди четири години Патрик бе откраднал деветдесет милиона долара. Беше невъзможно да е изхарчил всичко. Можеше да е купувал имения, хеликоптери, да е пилял по много жени и пак биха останали десетки милиони. Несъмнено щяха да ги намерят. Във фирмата трябваше да остане една трета.
Може би. Може би.
Боуган разтри влажните си очи и се замисли за бившата си съпруга — добродушна жена, която стана зла, щом започнаха неприятностите. След фалита се почувства опозорена, така че взе най-малкото им дете и се премести в Пенсакола, откъдето подаде заявление за развод и му отправи грозни обвинения. Боуган пиеше и вземаше кокаин. Тя знаеше това и не пропусна да нанесе удара си. Той нямаше начин да се защити убедително. В крайна сметка бе успял да се откъсне от наркотиците, но все още не му позволяваха да вижда детето.
Странно, но още обичаше бившата си жена. Може би парите щяха да привлекат вниманието й. Може би имаше надежда. Разбира се, че щяха да ги намерят.
Кътър наруши тишината.
— Стефано е загазил сериозно. По цялото тяло на Патрик има рани от изтезанията.
— Отлично — каза Витрано с усмивка.
— Очакваш от нас съчувствие? — попита Боуган.
— Както и да е, Стефано е страничен проблем. Ще го наблюдаваме, може и да ни заведе до парите.
— Няма да е трудно да се намерят — обади се Витрано. — Имаше труп. Нашето момче Патрик е пречукало някого. За това го чака смъртно наказание, ясно и категорично. Убийство заради пари. Когато го притиснат, Патрик ще пропее.
— По-добре ни го дайте на нас — каза Боуган без следа от усмивка. — Десет минути, и ще знаем всичко.
Кътър погледна часовника си.
— Трябва да вървя. Налага се да отида до Пойнт Клиър и да съобщя новината на Труди.
Боуган и Витрано изсумтяха в синхрон и се разсмяха.
— Тя не знае ли? — попита Боуган.
— Още не.
— Моля ти се, запиши срещата на видео — обади се Витрано с усмивка. — Ще ми се да видя физиономията й.
— Всъщност очаквам момента с нетърпение — кимна Кътър.
— Кучка! — изсумтя Боуган.
Кътър стана и каза:
— Съобщете на останалите съдружници, но само на тях.
Мълчете до обяд, когато даваме пресконференция. Ще ви държа в течение.
След като си тръгна, двамата мълчаха дълго. Имаше толкова много въпроси, толкова неща за обсъждане. Стаята се завъртя във вихрушка от догадки и сценарии.
Патрик бе погребан от красивата си съпруга Труди на 11 февруари 1992 година като жертва на автомобилна катастрофа, станала на безлюден второстепенен път, без свидетели. Колата бе изгоряла изцяло. Труди бе ослепителна като вдовица в черен костюм от „Армани“ и бе започнала да харчи парите още докато първите буци пръст падаха върху ковчега.
В завещанието си Патрик оставяше всичко на нея. Беше просто и ясно, презаверено наскоро. Няколко часа преди церемонията Труди и Дъг Витрано отключиха сейфа в кабинета на Патрик и описаха съдържанието му. Вътре намериха завещанието, документи за собственост на два автомобила, нотариалния акт на къщата, полица за застраховка „Живот“ на стойност половин милион долара, за която Труди знаеше, и още една, на стойност два милиона, за която не подозираше.
Витрано прегледа набързо втората полица, купена от Патрик осем месеца преди това. Единствен получател на застраховката беше Труди. И двете полици бяха от една и съща застрахователна компания — голяма и платежоспособна.
Тя се закле, че не знае нищо по въпроса, а усмивката на лицето й убеди Витрано, че е искрено изненадана. Независимо от погребението, Труди бе приятно развълнувана от забогатяването си. След като болката й бе значително облекчена, преживя някак си раздялата без сериозен срив.
В началото застрахователната компания отказа да плати — както всички застрахователни компании, — но Витрано успя да я сплаши и да реши проблема. Месец след погребението Труди получи два милиона и половина.
Седмица по-късно тя вече караше червен ролс-ройс по улиците на Билокси и хората се настроиха против нея. После деветдесетте милиона изчезнаха и плъзнаха слуховете.
Може би пък не беше вдовица?
Патрик бе първият заподозрян и в крайна сметка единственият.
Клюките станаха злобни, така че Труди се видя принудена да качи малката си дъщеря и приятеля си Ланс — ученическата й любов — на червения ролс-ройс и да избяга в Мобайл, на един час източно от Билокси. Намери ловък адвокат, който я засипа със съвети как да запази парите. Купи красива къща в Пойнт Клиър, над залива на Мобайл, и я записа на името на Ланс.