Ланс, красавец, но неудачник, бе първият мъж, с когото бе легнала още четиринайсетгодишна. На деветнайсет той бе осъден за пласиране на хашиш и прекара в затвора три години, докато тя си живееше безгрижно в колежа — вдъхновяваше овациите на стадионите, прелъстяваше футболисти и лудееше по купони, при това успя да завърши с отличие. Омъжи се за богато момче от колежа и се разведе две години по-късно. След няколко приятни години самостоятелен живот срещна Патрик — обещаващ млад адвокат, новодошъл в района — и пак се омъжи. Връзката им бе изпълнена с много страст и малко планове.
И в колежа, и по време на двата си брака и няколкото краткотрайни опита да започне някаква кариера Труди винаги бе държала Ланс наблизо. Той беше нещо като наркотик, опора, сладострастно момче, на което просто не можеше да се насити. Още когато беше на четиринайсет, тя знаеше, че никога няма да се раздели с него.
Отвори Ланс — гол до кръста, със стегната в задължителната конска опашка коса, с голяма диамантена обеца на лявото ухо. Ухили се на Кътър презрително, както се хилеше на целия свят, и не каза нито дума.
— Труди у дома ли е? — попита Кътър.
— Да речем.
Появи се блестящата значка и презрителната усмивка изчезна.
— Агент Кътър от ФБР. С нея сме се виждали.
Ланс внасяше марихуана от Мексико с голямата бърза моторница, която му бе купила Труди. Продаваше стоката на една местна банда. Бизнесът вървеше бавно, защото ченгетата задаваха много въпроси.
— Във фитнес залата е. Какво искате? — попита Ланс и погледна над рамото на Кътър.
Кътър не му обърна внимание и тръгна по алеята към преоборудвания гараж, в който гърмеше музика. Ланс го последва.
Труди бе в разгара на жестоко аеробично представление, което изпълняваше под командата на някакъв супермодел от голям телевизор в единия край. Подскачаше и се люлееше в ритъма на музиката, а устните й повтаряха думите на безименна песен. Правеше го дяволски добре. Беше с прилепнало жълто боди. Стегната руса опашка. Нито грам излишна тлъстина. Кътър би могъл да я гледа с часове. Дори потта й придаваше чар.
Правеше упражнения по два часа всеки ден. На трийсет и пет Труди продължаваше да прилича на гимназистка.
Ланс натисна едно копче и телевизорът угасна. Труди се обърна, видя Кътър и го удостои с поглед, от който би се стопила ламарина.
— Нещо против ли имаш? — озъби се тя на Ланс. Очевидно никой не си позволяваше да смущава заниманията й.
— Агент Кътър от ФБР — представи се той, извади значката си и се приближи. — Срещали сме се преди няколко години.
Тя попи потта от лицето си с кърпа, която също беше жълта, за да е в тон с бодито. Изобщо не беше задъхана. Показа му съвършените си зъби да заглади нещата.
— Какво мога да направя за вас?
Ланс застана до нея. Еднакви опашки.
— Имам чудесна новина — каза Кътър и се усмихна широко.
— Каква?
— Открихме съпруга ви, мисис Ланиган. Той е жив.
Кратка пауза, докато възприеме чутото.
— Патрик?
— Да. Точно той.
— Това е лъжа — изсъска Ланс презрително.
— Боя се, че не. В момента е под арест в Пуерто Рико.
До около седмица ще го докараме тук. Помислих си, че съм длъжен да ви го съобщя, преди да уведомим пресата.
Стъписана и замаяна, тя направи крачка встрани и седна на една пейка край гладиатора. Блестящата й бронзова кожа започваше да пребледнява. Гъвкавото й тяло губеше опора. Ланс се втурна да я подкрепи.
— О, боже! О, боже! — изохка тя.
Кътър хвърли една визитка пред тях и каза:
— Обадете ми се, ако има нужда.
Тръгна си. Те мълчаха.
За агент Кътър бе очевидно, че тя не изпитва гняв към мъжа, който я бе измамил със смъртта си. Нито пък и най-малката следа от радост, че се е завърнал. Никакво облекчение от края на изпитанието.
Нямаше нищо, освен страх. Ужас, че ще загуби парите. Застрахователната компания щеше тутакси да внесе съдебен иск.
Докато Кътър беше в Мобайл, друг агент на ФБР от офиса в Билокси посети майката на Патрик в Ню Орлиънс и й съобщи новината. Мисис Ланиган се развълнува безкрайно и помоли агента да остане с нея и да отговори на въпросите й. Седяха заедно цял час, но той не беше в състояние да й каже кой знае какво. Жената се разплака от радост и след като го изпрати, се обади на всичките си приятели и познати, за да им съобщи чудесната новина, че синът й в крайна сметка е жив.
6
Джак Стефано беше арестуван от ФБР в офиса му във Вашингтон. Прекара трийсет минути в ареста, след което бе закарай във Федералния съд, където на закрито заседание магистратът го уведоми, че ще бъде освободен незабавно, ако подпише декларация, че няма да напуска района и че е съгласен да бъде следен от ФБР непрекъснато. Докато беше в съда, в офиса му нахълта цяла армия агенти, взе буквално всички документи и изпрати служителите у дома.