След като го освободиха, Стефано бе закарай при Хамилтън Джейнс в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню. Щом двамата останаха сами в кабинета на Джейнс, заместник-директорът се извини хладно за ареста и обясни, че не е имал избор — когато отвлечеш издирван от федералните власти престъпник, когато го дрогираш и изтезаваш почти до смърт, не може да се измъкнеш, без да те обвинят в нещо. Каквото и да е то.
Проблемът бил в парите. Арестът бил средство. Стефано се закле, че Патрик не е казал нищо.
Докато разговаряха, вратите на офиса на Стефано бяха запечатани със злокобните лепенки на ФБР. Когато съпругата му излезе да играе бридж, домашните му телефони бяха оборудвани с бръмбари.
След кратката безплодна среща с Джейнс го оставиха недалеч от Върховния съд. Тъй като му бе наредено да не припарва в офиса си, Стефано спря такси и каза на шофьора да го закара до хотел „Хей-Адамс“. Чакаше да стигнат, спокойно четеше вестник и опипваше устройството, което бяха зашили в подгъва на сакото му, когато беше в ареста. Беше малък, но мощен предавател, с чиято помощ се проследяваха хора, пакети, дори автомобили. Бе го открил, докато разговаряше с Джейнс, и едва бе устоял на изкушението да разпори подгъва и да хвърли предавателя на бюрото му.
Беше експерт в тези неща. Мушна сакото си под седалката на таксито и бързо влезе в хотел „Хей-Адамс“, срещу парка Лафайет. Казаха му, че няма свободни стаи. Поиска да се срещне с директора, бивш клиент, и след минута го придружиха до един апартамент на четвъртия етаж, от който се откриваше чудесна гледка към Белия дом. Съблече се съвсем гол, хвърли дрехите си на леглото и опипа внимателно всеки сантиметър от плата. Поръча си обяд. Позвъни на жена си, но никой не вдигна телефона.
След това се обади на Бени Арисия, клиента, чиито деветдесет милиона бяха изчезнали почти веднага след като бяха пристигнали в банката в Насо. Арисия трябваше да получи шейсет милиона, а трийсет да даде на адвокатите си — Боуган, Витрано и останалите мошеници от Билокси. Парите обаче бяха изчезнали малко преди да стигнат до него.
Сега Бени беше в хотел „Уилърд“, също близо до Белия дом, където се криеше и очакваше новини от Стефано.
Срещнаха се след час в хотел „Четирите сезона“ в Джорджтаун. Арисия току-що бе наел там апартамент за една седмица.
Наближаваше шейсетте, но изглеждаше десет години по-млад. Беше слаб и загорял от слънцето, с постоянния тен на богат жител на Южна Флорида, който играе голф всеки ден. Обитаваше къща край плавателен канал заедно с една шведка, която би могла да му е дъщеря.
При изчезването на парите се бе оказало, че юридическата фирма притежава застрахователна полица срещу измама и кражба от страна на служителите и съдружниците. Мошеничествата са често явление в юридическите фирми. Полицата, продадена от застрахователна компания „Монарх-Сиера“, беше за четири милиона долара, платими на фирмата. Арисия заведе дело срещу нея за компенсации. Настояваше за шейсет милиона. Те му се полагаха.
Тъй като нямаше какво повече да вземе, а и фирмата съвсем скоро щеше да се яви пред съда за фалит, Бени се примири с четирите милиона, платени от „Монарх-Сиера“. Почти половината от тях бе похарчил за издирването на Патрик. Хубавата къща в Бока бе глътнала половин милион. Като се добавят и останалите разходи, Бени вече бе наченал последния милион.
Застана пред прозореца с чаша кафе без кофеин.
— Ще ме арестуват ли? — попита той.
— Вероятно не. Все пак на твое място бих се спотайвал известно време.
Бени остави чашата на масата и седна срещу Стефано.
— Говори ли със застрахователите?
— Още не. Ще се обадя по-късно. За вас няма опасност.
„Нордърн Кейс Мючуъл“, застрахователната компания, с чиито пари Труди бе забогатяла, бе отделила тайно половин милион за издирването на Патрик. „Монарх-Сиера“ бе отделила милион. Общо взето, консорциумът на Стефано бе глътнал над три милиона долара, за да залови Патрик.
— Някакви новини за момичето? — попита Арисия.
— Засега няма. Хората ни са в Рио. Намерили са баща й, но той не иска да говори. Същото е и в адвокатската фирма, в която работи. Твърдят, че е заминала по работа.
Арисия скръсти ръце и попита спокойно:
— Кажи ми, какво е казал той?