Маст беше убеден в това, но не можеше да се съгласи. Случаят бе твърде сериозен, за да го оставят на местните. Телевизионните камери вече пристигаха.
— Има и други обвинения — каза той. — Кражбата е станала в чужбина, доста далеч оттук.
— Но по това време жертвата е била жител на нашия окръг.
— Случаят никак не е прост.
— Какво предлагаш?
— Може би трябва да работим съвместно — каза Маст и до голяма степен ледът се пропука. Федералните можеха да вземат всичко в свои ръце, когато си пожелаят и фактът, че Маст предлагаше участие, бе най-многото, на което Париш можеше да се надява.
Ключовият въпрос беше затворът Парчман и всички присъстващи го знаеха. Ланиган, адвокатът, беше наясно какво го очаква там и перспективата да прекара десет години в ада преди смъртта си би развързала езика му.
Бе съставен план на кого какво парче от тортата се пада, като Париш и Маст мълчаливо се споразумяха да поделят славата. ФБР щеше да продължи да търси парите. Местните щяха да насочат усилията си към убийството. Париш щеше веднага да свика разширения състав съдебни заседатели. Пред обществеността щеше да бъде представен обединен фронт. Неясните въпроси около съдебния процес и евентуалните обжалвания бяха прескочени с набързо даденото обещание да бъдат решени впоследствие. За момента бе важно да се постигне примирие, така че едната страна да не се притеснява от действията на другата.
Тъй като в сградата на Федералния съд в момента течеше дело, журналистите бяха отведени в съда на Билокси, от другата страна на улицата, където имаше свободна зала на втория етаж. Присъстваха десетки репортери. Повечето бяха местни, с настървени любопитни погледи, но бяха дошли и немалко от Джаксън, Ню Орлиънс и Мобайл. Бутаха се напред и се надигаха на пръсти като деца на парад.
С мрачни физиономии Маст и Париш се качиха на подиума, отрупан с микрофони и жици. Кътър и останалите ченгета застанаха като стена зад тях. Запалиха прожекторите, засвяткаха светкавици.
Маст се прокашля и заговори:
— Имаме удоволствието да съобщим за арестуването на Патрик Ланиган, бивш жител на Билокси. Той е жив и здрав и в момента е под охрана. — Маст замълча драматично, за да се наслади на звездния си час, вслуша се във възбудения шепот на тълпата лешояди долу. След това описа някои подробности от залавянето — в Бразилия, преди два дни, нова самоличност, — без дори да намекне, че нито той, нито ФБР имат нещо общо с откриването му. След това спомена няколко излишни подробности около пристигането на задържания, за бързата и уверена ръка на федералното правосъдие.
Париш не бе толкова драматичен. Обеща бърз процес за предумишлено убийство, както и за всички други обвинения, възможни в случая.
Въпросите се изсипаха като порой. Маст и Париш отказваха да коментират почти всичко. В този дух мина цял час и половина.
Тя настоя на срещата да присъства и Ланс. Обясни, че се нуждаела от него. Той изглеждаше страхотно в тесните си къси панталони от дънков плат. Мускулестите му крака бяха космати и загорели от слънцето. Адвокатът се намръщи презрително, но от него да мине, беше виждал какво ли не.
Труди беше облечена като за прием — къса тясна пола, елегантна червена блуза, пълен комплект грим и бижута. Кръстоса добре оформените си крака, за да привлече вниманието на адвоката. Ланс започна да разтрива с длан коляното й, а тя — да гали ръката му.
Адвокатът не обърна внимание на краката й, както и на опипването.
Труди му обясни, че трябва да подаде заявление за развод, въпреки че още по телефона му бе казала накратко за какво става дума. Беше гневна и оскърбена. Как бе могъл да постъпи така с нея? И с Ашли Никол, скъпата им дъщеря? Бе го обичала всеотдайно. Съвместният им живот бе добър. А сега… това.
— Разводът не е проблем — повтори адвокатът за стотен път. Името му беше Дж. Мъри Ридълтън, специалист по бракоразводни дела с много клиенти. — Случаят е ясен — била си изоставена, което според закона на Алабама ти дава право на развод, родителски права, имущество и всичко останало.
— Искам да действаме колкото се може по-бързо — каза тя и се вгледа в стената зад гърба на адвоката, осеяна с галещи суетата му снимки и дипломи.
— Утре сутрин подавам заявлението.
— Колко време ще отнеме всичко?
— Три месеца. Няма да има никакви проблеми.
Уверението не намали тревогата й ни най-малко.