Банки. Едва не бе загубил живота си заради имената на няколко въшливи банки. При топлите вълни, които заливаха тялото му, бе описал пътя на парите от момента, в който ги бе откраднал от Юнайтед Банк ъв Уейлс на Бахамските острови и ги бе прехвърлил в Малта, а после в Панама, където вече никой не би могъл да ги открие.
След като го бяха заловили, вече не знаеше къде ще отидат парите. Знаеше само, че са налице, заедно с лихвите и доходите от тях, бе почти сигурен, че им го е казал… сега си го спомняше съвсем ясно, защото си бе помислил… дявол да го вземе, знаят, че съм откраднал парите, че е невъзможно да профукаш деветдесет милиона за четири години… но, съвсем честно, не знаеше къде са сега и не би могъл да им съобщи, колкото и да го изтезават.
Санитарят му подаде чаша сода и той му каза:
— Obrigado.
„Благодаря“ на португалски. Защо говореше на португалски?
След като им каза за пътя на парите, не помнеше какво се бе случило. „Стига!“ — бе извикал някой от единия край на стаята. Не го бе видял. Мислеха, че са го убили.
Нямаше представа колко време е бил в безсъзнание. В един момент се свести, но беше сляп — потта, наркотиците и кошмарните крясъци го бяха ослепили. Или пък бяха превързали очите му, за да не вижда? Сега си спомняше, че си го помисли, защото тогава му бе минало през ум, че готвят някакво ново, още по-ужасно мъчение. Може би се канеха да режат части от тялото му. Както лежеше съвсем гол.
Ново убождане по ръката, отново ускорен пулс, отново настръхването на кожата. Приятелчето с онази играчка пак се приближава. Патрик имаше чувството, че го вижда пред себе си. „У кого са парите?“ — питаше оня.
Отпи от содата. Санитарят се въртеше наблизо и се усмихваше любезно, както на всеки друг пациент. На Патрик изведнъж му се догади, макар и да не бе ял много. Зави му се свят, главата му олекна. Реши да остане прав, за да може кръвта да се движи, за да може да мисли. Вторачи се в една рибарска лодка в далечината, чак на хоризонта.
На няколко пъти му бяха пускали ток, за да им каже имената. Беше крещял, че не ги знае. Залепиха електрод на тестисите му и болката стана неистова. Изпадна в несвяст.
Патрик не помнеше. Чисто и просто не помнеше последния етап от мъченията. Тялото му гореше. Смъртта приближаваше. Беше призовавал Ева, но дали само мислено? Къде се намираше тя сега?
Изпусна чашата със сода и протегна ръце към санитаря.
Стефано изчака да стане един през нощта и едва тогава излезе от къщата. С колата на жена си потегли по тъмната улица. Махна на двамата агенти, които седяха в микробуса на ъгъла. Караше бавно, за да имат време да обърнат и да тръгнат след него. Когато мина по моста Арлингтън, го следваха поне две коли.
Малкият конвой се носеше по пустите улици към Джорджтаун. Стефано имаше преимуществото да знае накъде е тръгнал. Сви рязко от Кей Стрийт по Уисконсин, после по Ем Стрийт. Паркира бързо в непозволен участък и измина пеша половин пресечка до хотел „Холидей Ин“.
Взе асансьора до третия етаж и почука на апартамента, в който го очакваше Гай. Бе се върнал в Щатите за първи път от много месеци и през последните три дни почти не бе мигвал. Стефано не даваше пет пари за това.
На масата до захранвания с батерии касетофон имаше шест касети с етикети, старателно подредени.
— Съседните стаи са празни — каза Гай и посочи в двете посоки. — Можеш да усилиш звука до последно.
— Гадно е, доколкото разбирам — каза Стефано.
— Доста. Никога повече няма да го правя.
— Можеш да си тръгваш.
— Добре. Аз съм в дъното на коридора, ако ти потрябвам.
Гай излезе. Стефано позвъни по телефона и след няколко минути на вратата почука Бени Арисия. Поръчаха си кафе без захар и до края на нощта слушаха писъците на Патрик в джунглата на Парагвай.
За Бени това бе най-приятното изживяване от доста време насам.
8
Да се каже, че пресата бе посветила огромно внимание на Патрик, би било недостатъчно. На първа страница на сутрешния местен ежедневник нямаше нищо друго, освен материалите за него.
крещеше заглавието, изписано с огромни букви. Четири статии, които продължаваха на вътрешните страници, както и шест снимки. Вестниците в родния му град Ню Орлиънс, както и в Джаксън и Мобайл, се разграбиха — и там беше на първа страница. В Мемфис, Бърмингам, Батън Руж и Атланта се появиха снимки на някогашния Патрик, както и кратки статии, също на първа страница.