Цяла сутрин две снимачни коли дебнеха пред къщата на майка му в Гретна — предградие на Ню Орлиънс. Тя нямаше какво да каже. Вардеха я две енергични съседки, които една подир друга заставаха на входната врата и измерваха с кръвнишки поглед нахалните лешояди.
И пред къщата на Труди в Пойнт Клиър се бяха струпали репортери, но Ланс, седнал на сянка под едно дърво с ловна пушка в ръце, им вдъхваше респект. Беше с тясна черна фланелка, черни ботуши и черни панталони и силно напомняше на скъпоплатен наемник. Крещяха банални въпроси. Той само се мръщеше. Труди се криеше вътре с Ашли Никол, шестгодишната си дъщеря, която днес не бе пуснала на училище.
Репортери обсаждаха и офиса на фирмата в центъра, чакайки на тротоара. Пътят им към входа препречваха двама едри охранители, повикани набързо, за да се справят със задачата.
Журналисти имаше и пред канцеларията на шерифа, и пред кабинета на Кътър — навсякъде, където биха могли да надушат нещо ново. Някой пусна мълвата и те се втурнаха към съда точно навреме, за да видят как Витрано, облечен в най-хубавия си сив костюм, подава на деловодителката документ, с който, както той обясни, фирмата му завежда дело срещу Патрик Ланиган. Фирмата чисто и просто си искаше парите, а Витрано нямаше нищо против да обсъжда проблема с медиите, докато имаше кой да го слуша.
Общо взето, тази сутрин бе съсредоточена около съда. Адвокатът на Труди хвърли бомба с новината, че в десет преди обяд ще отиде в канцеларията на съда в Мобайл и ще внесе заявление за развод. Изпълни тази задача възхитително. Макар и да бе връчвал стотици подобни документи, сега за първи път го правеше пред телевизионна камера. След известни увещания неохотно се съгласи да даде интервю. Основанието за искания развод бил фактът, че съпругът е изоставил клиентката му, но наред с това заявлението му приписваше всевъзможни злокобни грехове. Пред канцеларията позира, за да могат фоторепортерите да направят няколко снимки.
Мълвата за съдебния иск на „Нордърн Кейс Мючуъл“ срещу Труди Ланиган за два и половина милиона долара се разпространи бързо. Втурнаха се към съда за повече подробности. Свързаха се с адвокатите. Подхвърлена дума тук, изтичане на информация там, и скоро десетина репортери знаеха, че Труди няма право да подпише чек в бакалницата без разрешение на съда.
„Монарх-Сиера“, другата застрахователна компания, искаше да си получи обратно четирите милиона плюс лихвите и съдебните разноски, разбира се. Адвокатите й в Билокси набързо заведоха дело срещу фирмата на Патрик за това, че е изискала парите, и срещу самия него за това, че е измамил всички. И, както вече ставаше обичайно, медиите надушиха новината и се сдобиха с копие от иска минути след подаването му.
За никого не бе изненада, че Бени Арисия си иска деветдесетте милиона от Патрик. Новият му адвокат, словоохотлив и енергичен, имаше различен подход към медиите. Свика пресконференция за десет часа сутринта в просторната си съвещателна зала, където разясни и най-незначителните аспекти на иска си, преди да го внесе. След това покани новите си приятели от медиите да го придружат до канцеларията на съда. През целия път, пеша по тротоара, не престана да говори.
Залавянето на Патрик Ланиган създаде повече работа на юристите по Крайбрежието от всяко друго събитие в най-новата история на този край.
Седемнайсетте членове на разширения състав съдебни заседатели тихо се качиха на втория етаж на кипящата от трескава дейност съдебна палата и влязоха в една необозначена стая. Лично областният прокурор Т. Л. Париш им се бе обадил спешно посред нощ. Бяха наясно защо ги вика. Получиха кафе и заеха определените им места около дългата маса. Бяха възбудени, дори радостни от факта, че са в центъра на бурята.
Париш ги поздрави, извини им се за непредвиденото повикване, след това представи шериф Суийни, главния му следовател Тед Гримшоу и специален агент Джошуа Кътър.
— Струва ми се, че се налага да се занимаем с убийство — отбеляза той и разгъна сутрешния вестник. — Сигурен съм, че повечето от вас са прочели това.
Всички кимнаха.
Париш закрачи покрай стената с бележник в ръка и започна да изрежда подробностите — общи данни за Патрик, фирмата му, представлявала интересите на Бени Арисия, смъртта на Патрик, оказала се фалшива, разбира се, погребението му, повечето от нещата, които бяха прочели във вестника, който Париш бе хвърлил на масата.
След това раздаде снимки на изгорелия шевролет от мястото на катастрофата, снимки на същото място по-късно, без колата, снимки на изгорелите храсталаци, бурени и ствола на едно дърво. След това, съвсем драматично и след като ги предупреди, Париш показа снимката на човешките останки, намерени в шевролета.