— Разбира се, тогава помислихме, че това е Патрик Ланиган — каза той с усмивка. — Сега знаем, че сме се излъгали.
Нищо в почернялата безформена маса не подсказваше, че това е човешки труп. Не се виждаха ясно очертани части от тяло, ако не се брои стърчащата бяла кост, която Париш мрачно определи като тазова.
— Човешки таз — добави той за всеки случай, да не би съдебните заседатели да си помислят, че Патрик е убил глиган или някакво друго животно.
Понесоха снимката добре, предимно защото на нея почти нямаше какво да се види — никаква кръв, никакви зловещи рани или откъснати крайници. Нищо, от което да ти прилошее. Той или тя, или каквото беше, бе открито на предната седалка, от която бяха останали само металните части.
— Разбира се, горял е бензин — обясни Париш. — Знаем, че Патрик е напълнил резервоара на бензиностанцията на осем мили по-нагоре по пътя, така че са експлодирали някъде към шейсет литра. Експертизата обаче показа, че се е развила необичайно висока температура.
— В колата бяха ли открити останки от тенекии за бензин? — попита един от заседателите.
— Не. При подобни актове обикновено се използват пластмасови туби. Изглежда, те са любимо средство на подпалвачите. От тях не остава никаква следа. Натъкваме се на това непрекъснато, макар и не толкова често при опожаряване на коли.
— Нормално ли е трупът да изгори чак до такава степен? — попита друг.
Париш отговори веднага:
— Не. Честно казано, за първи път виждам толкова силно обгорен труп. Бихме опитали да го изследваме допълнително, но, както знаете, той беше кремиран.
— Някаква идея кой е това всъщност? — попита Рони Бъркс, докер.
— Имаме предвид един човек, но това е само предположение.
Последваха други въпроси, за най-различни неща, но нищо съществено — задаваха ги с надеждата да научат факти, до които пресата по някаква случайност не е успяла да се добере. Гласуваха единодушно, че има основания Патрик Ланиган да бъде обвинен в предумишлено убийство с цел облагодетелстване — престъпление, извършено, за да се извърши друго престъпление, а именно кражба. Наказуемо със смърт чрез отровна инжекция в щатския затвор Парчман.
За по-малко от двайсет и четири часа Патрик се оказа обвиняем по дело за убийство, ответник по иск за развод, по иск за деветдесет милиона долара от страна на Арисия плюс наказателно обезщетение, по иск за трийсет милиона долара от страна на бившите му колеги от фирмата плюс наказателно обезщетение и по иск за четири милиона от страна на застрахователна компания „Монарх-Сиера“. Плюс още десет милиона като наказателни щети.
Той наблюдаваше всичко това благодарение на Си Ен Ен.
Прокурорите Т. Л. Париш и Морис Маст още веднъж застанаха мрачно пред камерите, за да обявят съвместно — макар Федералният съд да нямаше нищо общо с тази мярка, — че народът на окръг Харисън, чрез разширен състав съдебни заседатели, е реагирал бързо и е отправил към Патрик Ланиган обвинение в убийство. След това двамата отклониха въпросите, на които не можеха да отговорят, избегнаха тези, на които можеха да отговорят, и намекнаха, че ще последват нови обвинения.
Когато камерите се оттеглиха, прокурорите се срещнаха при закрити врати с негова светлост Карл Хъски — един от тримата съдии в окръг Харисън и близък приятел на Патрик преди погребението. Предполагаше се, че делата се разпределят на случаен принцип, но Хъски, както и другите съдии, се имаше със служителя в канцеларията, така че да получи или да не получи дадено дело. Хъски — поне засега — искаше да поеме делото на Патрик.
Докато ядеше сандвич сам в кухнята, Ланс мерна някаква сянка край басейна. Грабна ловната пушка, изхвръкна от къщата, заобиколи храсталаците пред верандата и съзря закръглен фотограф с три големи фотоапарата на шията, приклекнал край съблекалнята. Ланс приближи малката постройка крадешком, с готова за стрелба пушка, и застана на метър зад натрапника. Доближи оръжието към главата му, насочи цевта нагоре и натисна спусъка.
Фотографът залитна напред, падна по очи с див крясък и заразмахва безпомощно ръце над фотоапаратите си. Ланс го срита между краката, после още веднъж, след като онзи се обърна и го видя.
Ланс дръпна трите фотоапарата и ги хвърли в басейна. Застанала на верандата, Труди гледаше ужасено. Ланс й извика да се обади в полицията.
9
— Сега ще отстраня мъртвата кожа — каза лекарят и докосна леко една от раните на гърдите му с нещо остро. — Наистина смятам, че трябва да ти дам обезболяващо.