Полицейската кола с дебеличкия фотограф си бе отишла преди час. Две ченгета останаха при него двайсетина минути, за да зададат обичайните въпроси, но не проявиха желание да предявят обвинения, защото репортерите бяха предупредени да стоят настрана, а фотографът бе влязъл в частна собственост и отгоре на всичко работеше за някакво си жалко издание от Севера. Ченгетата проявиха съчувствие, дори уважение към начина, по който Ланс се бе справил със ситуацията. Той им даде името и адреса на адвоката на Труди, в случай че променят мнението си, но заплаши, че ако го замъкнат в съда, ще предяви контраобвинения.
Труди излезе от релси, след като ченгетата си тръгнаха. Най-напред запрати възглавниците от канапето в камината и бавачката избяга ужасена с дъщеря й. Закрещя гнусотии на Ланс, защото й беше подръка. Просто й се бе събрало много — новината за Патрик, съдебният иск на застрахователната компания, запорът над имотите й, ордата лешояди пред портата и най-накрая фотографът, промъкнал се чак до басейна.
Сега се бе успокоила. Ланс също изпи един валиум и въздъхна облекчено, защото Труди вече се владееше. Искаше му се да я докосне, да я потупа по коляното и да й каже нещо мило, но тези жестове никога не й действаха в подобни ситуации. Един погрешен ход от негова страна, и тя отново щеше да се развилнее. След време щеше да се оправи, но по свое собствено разписание.
Труди се отпусна на леглото, затвори очи, сложи длан на челото си. Стаята беше тъмна, както и останалата част от къщата — щорите и завесите бяха плътно спуснати, лампите бяха угасени или намалени колкото да мъждукат. Отвън на пътя имаше най-малко сто души, които дебнеха с камери и фотоапарати, за да илюстрират с картина окаяните истории около Патрик. По местните обедни новини Труди бе видяла собствената си къща, пред която някаква едрозъба тъпанарка с топчесто лице бръщолевеше едно друго за Патрик и за бракоразводното дело, заведено тази сутрин от съпругата на Патрик.
Съпругата на Патрик! Фразата я накара да занемее. Та тя не беше съпруга на Патрик от четири години и половина! Беше го погребала както си е редно, после, докато чакаше да получи парите, се бе опитала да забрави за него. Когато ги бе получила, споменът беше съвсем блед.
Единственият болезнен момент бе, когато седна с Ашли Никол, тогава двегодишна, за да й каже, че няма да види баща си повече, защото е отишъл на небето, където непременно ще бъде по-щастлив. В началото детето бе озадачено, но после забрави за него като всяко друго дете на тази възраст. Никой нямаше право да споменава името на Патрик в присъствието на дъщеря й. Труди обясняваше, че не иска да я измъчва. След като не помни баща си, моля, не се опитвайте да й го припомняте.
Като се изключи този кратък епизод, Труди бе понесла овдовяването със забележително самообладание. Пазаруваше в Ню Орлиънс, поръчваше си здравословни продукти от Калифорния, потеше се по два часа на ден с елегантно боди от прочут дизайнер, използваше най-скъпа козметика. Бе наела бавачка за детето, така че с Ланс да обикалят света. Обичаха Карибите, особено Сан Бартс с нудистките плажове, където се събличаха и се разхождаха заедно с французите.
Коледа празнуваха в нюйоркския хотел „Плаза“, януари прекарваха по скъпи зимни курорти с богатите и красивите. Май означаваше Париж и Виена. Копнееха да имат частен реактивен самолет като някои от чудесните хора, с които се срещаха из онези места. Един малък „Лиър“ на старо струваше около милион, но все още не можеха да си го позволят.
Ланс твърдеше, че работи по въпроса, а тя се тревожеше всеки път, когато заговореше сериозно за бизнес. Знаеше, че вкарва нелегално наркотици, но се занимаваше предимно с хашиш и марихуана, така че рискът не беше кой знае какъв. От друга страна, имаха нужда от приходите, а и тя обичаше от време на време да остава сама.
Не че мразеше Патрик — поне мъртвия Патрик. Ненавиждаше факта, че не е мъртъв, че е възкръснал и се е върнал, за да обърка нещата още повече. Беше се запознала с него на парти в Ню Орлиънс, през един от периодите, когато се цупеше на Ланс и си търсеше нов съпруг, за предпочитане някой с пари и добри перспективи. Беше на двайсет и седем, четири години след края на неуспешен брак, и копнееше за стабилност. Той беше на трийсет и три, все още ерген, готов да се задоми. Току-що бе започнал работа в преуспяваща фирма в Билокси, където живееше. След четири месеца безспирна страст се ожениха в Ямайка. Три седмици след медения месец Ланс се промъкна в апартамента им и прекара нощта там, докато Патрик бе в командировка.