Санди не поглеждаше зад гърба си. Не виждаше и кой знае колко пред себе си. Просто шофираше, движеше се напред по пътя, а умът му, както винаги, бе на километри разстояние.
От стратегическа гледна точка няколкото сражения на Ланиган бяха добре подготвени. Гражданските искове на „Монарх-Сиера“, съдружниците от фирмата и Арисия нямаше да се разглеждат скоро поради заетостта на съда. Санди трябваше да даде официален отговор по тях чак след месец. Установяването на фактите щеше да започне след три месеца и да продължи година. Самите дела щяха да започнат най-рано след две години. Същото беше и положението с делото на Патрик срещу ФБР. В края на краищата искът щеше да се пренасочи към Стефано и консорциума му. Подобен процес би бил истинско удоволствие за Санди, но той се съмняваше, че ще се стигне до него.
Разводът бе уреден.
Обвинението в предумишлено убийство обаче, около което се вдигна такъв шум, бе нещо съвсем различно. То беше най-сериозният проблем на Патрик, а освен това и най-скорошният. По закон щатът трябваше да го изправи пред съда най-късно двеста и седемдесет дни след връчването на обвинителния акт и часовникът тиктакаше.
Според Санди бе малко вероятно да осъдят Патрик само въз основа на наличните улики. В момента липсваха някои много съществени елементи — самоличността на убития, начинът, по който е умрял, безспорните доказателства, че го е убил Патрик. Най-меко казано, тезата на обвинението беше трудно защитима, защото почиваше на множество косвени доказателства и свободни догадки.
Независимо от това бе много вероятно да го осъдят заради общественото мнение — сега вече едва ли имаше човек в областта, който да не знае всички подробности и да не е твърдо убеден, че Патрик Ланиган е убил някого, за да се покрие и да отмъкне деветдесет милиона долара. Клиентът имаше и доста почитатели, които също мечтаеха да заживеят нов живот с много пари, само че те нямаше да са сред съдебните заседатели. Мнозинството, както личеше от неофициалните анкети по кафенетата и клюките в съда, бяха убедени, че е виновен и трябва да лежи в затвора. Малцина се обявяваха за смъртно наказание — според тях то бе за изнасилвачите и убийците на ченгета.
В момента най-важното обаче бе да се опази животът на Патрик. Папката за Ланс, предадена му миналата вечер от чаровната Лия в поредната хотелска стая, описваше потаен човек, който лесно излиза от кожата си и има склонност към насилие. Обичаше оръжията и навремето беше арестуван за продажба на крадени пистолети в заложна къща. Впоследствие обвиненията бяха оттеглени. Бе лежал три години за наркотици и бе осъден на още шейсет дни заради сбиване в един бар, но присъдата бе отложена поради липса на място в затвора. Имаше още два ареста — за друго сбиване и за шофиране в нетрезво състояние.
Ланс се поддаваше на обработка и можеше да добие представителен вид. Беше строен, жените го харесваха. Умееше да се облича и да води забавни разговори на чашка. Светските прояви обаче бяха временно явление. Сърцето му бе на улицата, сред рекетьорите, букмейкърите, търговците на крадени вещи и недосегаемите пласьори на наркотици, изобщо умните момчета от горната прослойка на местния престъпен свят. Такива бяха приятелите му — все хора от родния квартал. Патрик бе проучил и тях и в папката имаше десетина биографии на хора с криминални досиета.
В началото Санди не приемаше насериозно страховете на Патрик, но сега бе променил мнението си. Макар и да не познаваше добре престъпния свят, благодарение на професията си бе контактувал с тъмни субекти. Бе чувал десетки пъти, че има хора, които за пет хиляди долара са готови да убият, когото им посочиш. Може би по Крайбрежието и за по-малко.
Ланс със сигурност имаше повече от пет хиляди. Налице бе и мотивът да елиминира Патрик. В застрахователната полица на Труди не се посочваше изрично от каква смърт трябва да умре мъжът й — изискването бе само да не е самоубийство. Куршум в главата или автомобилна катастрофа — все едно. Мъртвецът си е мъртвец.
Крайбрежието не беше територия на Санди. Не познаваше тукашните шерифи и помощниците им, съдиите и странностите им, колегите си. Подозираше, че Патрик се е обърнал към него тъкмо заради това.
По телефона Суийни не беше никак любезен. Каза, че е много зает и че обикновено срещите с адвокати били чисто губене на време. Все пак се съгласи да отдели няколко минути в осем и половина, ако не възникнело нищо по-спешно. Санди пристигна по-рано и си наля кафе от машинката, която беше до хладилника. Наоколо се разхождаха полицаи. Арестът беше отзад. Суийни дойде при него и го заведе в кабинета си — спартански обзаведена с държавна милостиня стая и избелели снимки на политици по стените.