— Седнете — каза Суийни, посочи паянтовия стол и се настани зад бюрото си. Санди седна. — Нещо против да записвам? — попита шерифът и натисна бутона на големия ролков магнетофон, който бе в единия край на бюрото. — Записвам всичко — добави той.
— Няма проблем — отвърна Санди, сякаш можеше да избира. — Благодаря за отделеното време.
— Моля — кимна Суийни. Досега не се бе усмихнал и не бе направил никакво усилие да разсее впечатлението, че всичко това му е ужасно досадно. Запали цигара и отпи глътка кафе от пластмасова чаша.
— Ще говоря по същество — каза Санди, като че ли изобщо можеше да става дума за празни приказки. — В офиса си получих информация, че животът на Патрик може би е в опасност.
Не обичаше да лъже, но нямаше как при дадените обстоятелства. Така искаше клиентът му.
— А защо му е на някой да съобщава в офиса ви, че животът на клиента ви е в опасност? — попита Суийни.
— Наел съм детективи, които работят по случая. Те познават много хора. Чули са приказките и ме уведомиха. Така стават тези неща.
Суийни с нищо не показа дали му вярва, или не. Пушеше цигарата си и разсъждаваше. През последната седмица бе чул какви ли не слухове за приключенията на Патрик Ланиган. Хората не говореха за нищо друго. Слуховете за наемния убиец бяха няколко разновидности. Шерифът смяташе, че негова осведомителна мрежа е по-добра от тази на адвокатите, особено от Ню Орлиънс, но все пак реши да го изслуша:
— Някакви предположения?
— Да. Името му е Ланс Макса. Сигурен съм, че знаете кой е.
— Знаем.
— Зае мястото на Патрик при Труди наскоро след погребението.
— Някои биха казали, че Патрик е заел неговото място — отбеляза Суийни и за първи път се усмихна. Санди наистина не беше на своя територия — шерифът знаеше повече от него.
— В такъв случай вероятно сте наясно със ситуацията относно Ланс и Труди в момента — каза Санди с леко раздразнение.
— Наясно сме — кимна Суийни. — Тук си гледаме работата съвестно.
— Сигурен съм в това. Както и да е, Ланс е опасен тип и моите хора са дочули слухове, че търси наемен убиец.
— Колко пари предлага? — попита шерифът скептично.
— Не знам. Ланс има пари, има и мотив.
— Вече чух това.
— Добре. Какво смятате да направите?
— В какъв смисъл?
— За да гарантирате живота на клиента ми.
Суийни въздъхна дълбоко, но реши да се овладее. Не беше лесно да превъзмогне яда си.
— Той е във военна база, в болнична стая, охранявана от моите хора. В коридора пък има агенти на ФБР. Не знам какво повече от това може да се иска.
— Шерифе, не се опитвам да уча полицията как да си гледа работата.
— Така ли?
— Да, честно. Опитайте се да разберете, че в момента клиентът ми се страхува. Тук съм като негов представител. Той се е крил в продължение на четири години. Заловили са го. Изтезавали са го. Патрик чува гласове, които ние не чуваме. Вижда сенки, които ние не виждаме. Убеден е, че има хора, които предпочитат да е мъртъв, и очаква от мен да го защитя.
— Той е защитен.
— За момента. Защо не поговорите с Ланс както трябва? Кажете му, че знаете за слуховете и го наблюдавате.
Трябва да е кръгъл глупак, ако след това предприеме нещо.
— Ланс си е глупак.
— Може би, но Труди не е. Ако тя прецени, че има шанс да я хванат, ще смотае Ланс и няма да му позволи да направи каквото и да било.
— Тя винаги го е смотавала — отбеляза Суийни.
— Точно така. Няма да рискува.
Шерифът запали нова цигара и погледна часовника си.
— Нещо друго? — попита той. Изведнъж стана нетърпелив, искаше да прекрати разговора и да излезе. В края на краищата беше шериф, а не шеф на фирма с бюро и телефон.
— Само още едно. Повтарям, че не се опитвам да ви уча как да си гледате работата. Патрик ви уважава дълбоко. Но… смята че там, където е, е много по-безопасно.
— Каква изненада.
— Вероятността да му се случи нещо в затвора е голяма.
— Трябваше да помисли за това, преди да убие онзи нещастник.
Санди не обърна внимание на това и добави:
— Много по-лесно е да бъде охраняван в болницата.
— Влизали ли сте в моя затвор?
— Не.
— Тогава не ми четете лекции за безопасността в него.
— Не ви чета лекции.