Не след дълго намерих и мотоциклета. Бутах го нагоре по склона около стотина метра и стигнах до една просека. Едва се тътрех от умора с онзи дебел задник… Наоколо нямаше къщи, така че запалих мотора и потеглих по просеката.
Бях минавал оттам няколко пъти, за да проуча района, така че го познавах доста добре. Намерих един застлан с чакъл път и скоро стигнах до първата къща. Бях сложил на мотоциклета специални алуминиеви ауспуси, които заглушаваха трещенето. След малко излязох на едно шосе в окръг Стоун.
Избягвах главните пътища и карах по второстепенните. Два часа по-късно се върнах в хижата.
— Защо?
— За да се реорганизирам.
— Не се ли страхуваше, че Лют може да те види?
Патрик дори не мигна. Карл бе задал въпроса намясто и очакваше реакцията. Никаква. Патрик заби поглед в краката си и след няколко секунди каза:
— Лют го нямаше вече.
24
Ъндърхил се върна, след като осем часа бе гледал видеозаписи и бе чел бележки в друга стая. Влезе, поздрави хладно Стефано и адвоката му и се зае с работа.
— Да започнем оттам, където приключихте вчера, мистър Стефано.
— Напомнете ми.
— Отправихте се към Бразилия.
— Да. Ами вижте какво… това е голяма страна. Сто и шейсет милиона население, огромна територия и чудесно място да се скриеш, особено ако те търсят под дърво и камък. Нацистите я предпочитат от години. Направихме специално досие на Ланиган и го преведохме на португалски. Наехме художник от полицията и няколко компютърни специалисти, за да направят серия цветни портрети. Прекарахме часове с шефа на фирмата, която му бе дала яхтата под наем, както и с банкерите от Насо, и в крайна сметка резултатът бе добър. Скиците показахме дори на съдружниците му, а те пък ги показаха на секретарките. Мистър Боуган занесе най-добрата скица на вдовицата му, за да чуе мнението й.
— Видяхте как изглежда сега. Скиците ви приличат ли на него?
— Доста. Носът и брадичката донякъде ни заблудиха.
— Продължавайте, моля.
— Отидохме в Бразилия и издирихме трите най-добри частни детективски фирми в страната. Едната в Рио, другата в Сау Паулу, третата в Ресифи, на североизток. Плащахме много добре, така че наехме най-добрите. Сглобихме хората в екип, като за целта ги събрахме за седмица в Сау Паулу. Изслушахме предложенията им. Разработихме легендата, че Патрик Ланиган е американец, издирван за отвличане и убийство на дъщерята на богато американско семейство, което е готово да даде награда, ако някои посочи местонахождението му. Естествено, умъртвяването на дете щеше да предизвика много по-силно възмущение и съчувствие, отколкото отмъкването на пари от шайка адвокати.
Започнахме с езиковите школи. Показвахме портретите на Ланиган и обещавахме пари в брой. Най-елитните изобщо не искаха да ни изслушат. Други разглеждаха скиците, но не можеха да ни помогнат. По това време вече бяхме респектирани от предпазливостта на Ланиган и не допускахме, че би отишъл да учи езика в школа, в която ти задават въпроси и пазят документи. Насочихме се към частните учители. Оказа се, че в Бразилия има само около милион такива. Работата беше продължителна и тежка.
— Кога предлагахте наградата? В началото ли?
— Правехме това, което искаха бразилските агенти. Показвахме скиците, разказвахме историята за убитото дете и следяхме реакциите. И при най-малкото съмнение намеквахме, че ще има награда.
— Имаше ли съмнения?
— Няколко, тук-там. Но не се стигна до даване на пари. Поне не на частните учители.
— А на други?
Стефано кимна и погледна записките си.
— През април деветдесет и четвърта в Рио попаднахме на пластичен хирург, който прояви интерес към скиците. Игра си с нас около месец и най-накрая ни убеди, че наистина е префасонирал нашия човек. В архива му имаше снимки, направени преди и след операцията. Успя да ни обработи много добре, така че в крайна сметка му платихме четвърт милион, в брой по сметка в чужбина, за да ни даде цялата папка.
— Какво имаше в нея?
— Основни неща. Чудесни снимки в профил и анфас на нашия човек — преди и след операцията. Ланиган бе настоял да няма снимки. Не е искал да оставя никакви следи.
Платил е в брой, и толкова. Не е дал истинското си име, а се е представил за канадски бизнесмен, на когото изведнъж се е приискало да изглежда по-млад. Хирургът слушал подобни неща през цялото време и бил сигурен, че този човек се крие от някого. В кабинета си имал скрит фотоапарат. Оттам и снимките.