— Чудесно. Много хубаво. Харесва ми.
— Знаем, че имаш малко пари и че онази жена ще се прости с цяло състояние, ако мистър Ланиган остане жив.
— Кой?
— И тъй, ето какво ще направим заедно с федералните. Ще наблюдаваме теб и жената. Умеем да гледаме и да слушаме много добре. Ако направиш една погрешна стъпка, ще те спипаме. И ти, и Труди ще имате повече неприятности от Ланиган в момента.
— Това трябва да ме изплаши, така ли?
— Ако имаш малко ум, ще те изплаши.
— Мога ли да си вървя?
— Разбира се.
Отвориха вратите от двете страни и отведоха Ланс до колата му.
По същото време агент Кътър позвъни на вратата на Труди. Надяваше се да е заспала. Бе изчакал в едно кафене да му се обадят, щом задържат Ланс.
Труди не спеше. Отключи и открехна вратата, без да сваля веригата.
— Какво искате? — попита тя.
Кътър показа значката си и натърти:
— ФБР. Може ли да вляза?
— Не.
— Ланс е задържан от полицията. Мисля, че трябва да поговорим.
— Какво!?
— От полицията в Билокси.
Откачи веригата и отвори. Застанаха във вестибюла, един срещу друг.
— Какво е направил? — попита Труди.
— Мисля, че скоро ще го пуснат.
— Ще се обадя на адвоката си.
— Добре, но преди това трябва да ви кажа нещо. От много надежден източник научихме, че Ланс търси наемен убиец, за да премахне съпруга ви, Патрик Ланиган.
— Не! — Скри устата си с длан. Изненадата й изглеждаше искрена.
— Истина е. Ще бъдете обвинена и вие. Ланс се опитва да опази вашите пари и съм сигурен, че ще ви сметнат за съучастничка. Ако нещо се случи с Ланиган, най-напред ще потърсим вас.
— Не съм направила нищо.
— Засега. Наблюдаваме ви внимателно, мисис Ланиган.
— Не ме наричайте така.
— Извинете.
Кътър си тръгна и я остави неподвижна във вестибюла.
Санди паркира край Канал Стрийт в полунощ и се втурна по Декатур към центъра на Френския квартал. Патрик му бе дал строги инструкции по отношение на мерките за сигурност, особено при срещите с Лия. Той бе единственият, който би могъл да ги заведе при нея, и затова трябваше да проявява максимална предпазливост.
— Тя е в голяма опасност, Санди — бе му казал Патрик преди час. — Никаква предпазливост не може да е излишна.
Обиколи карето три пъти и когато се увери, че никой не го следи, влезе в един бар, където изпи чаша сок. Продължи да наблюдава улицата. След това прекоси платното и влезе в хотел „Роял Сонеста“. Скри се сред тълпата туристи във фоайето, влезе в асансьора и се качи на третия етаж. Лия отвори вратата и заключи, когато влезе.
Изглеждаше уморена и измъчена, но това не бе изненадващо.
— Съжалявам за баща ти — каза Санди. — Научи ли нещо ново?
— Не. Пътувах. — Върху телевизора имаше поднос с кафе. Санди наля чаша и си сложи захар.
— Патрик ми разказа — кимна той. — Кои са тези хора?
— Ето там има една папка — каза Лия и посочи към малката масичка. — Седни.
Санди се настани на леглото с кафето в ръка и зачака. Беше време да поговорят.
— Запознахме се през деветдесет и четвърта, в Рио. Патрик ми каза, че е канадски бизнесмен и че имал нужда от адвокат с опит в търговията. Всъщност обаче имаше нужда от приятел. Бяхме приятели в продължение на два дни, после се влюбихме. Каза ми всичко за миналото си. Всичко. Бе успял да изчезне безследно и притежаваше много пари, но не можеше да забрави миналото си. Беше решен да научи кой го преследва и дали се движи във вярна посока. През август деветдесет и четвърта дойдох в Щатите и се свързах с частна детективска агенция от Атланта. Казваше се група „Плутон“. Странно име. Беше на няколко бивши агенти от ФБР. Патрик я открил, преди да изчезне. Представих се с фалшиво име. Обясних, че съм от Испания и че ми е необходима информация за издирването на Патрик Ланиган. Платих петдесет хиляди долара. Изпратиха хора в Билокси и най-напред се свързаха със старата фирма на Патрик. Казаха, че могат да кажат нещо за местонахождението му и съдружниците веднага ги изпратиха при един човек във Вашингтон, който се казваше Джак Стефано. Стефано е скъп копой, специалист по икономически шпионажи издирване на хора. Срещнаха се с него във Вашингтон. Той не им каза кой знае какво, но бе ясно, че именно той ръководи издирването на Патрик. След това разговаряха с него още няколко пъти и стана ясно, че е обявена награда. Стефано се съгласи да им плати петдесет хиляди долара, ако информацията, която му дадат, го отведе при Патрик. Разбира се, по време на срещите си те успяха да научат, че Стефано има сериозни основания да смята, че Патрик е в Бразилия. Това, естествено, ни ужаси.