— Тогава ли разбрахте за първи път, че преследвачите знаят в коя държава е той?
— Да. Беше прекарал в Бразилия повече от две години. Когато ми разказа историята си, не беше сигурен дали онези знаят на кой континент да го търсят. Като разбра, че са научили в коя държава е, беше потресен.
— Защо не избяга отново?
— Поради много причини. Мислеше за това. Разговаряхме надълго и нашироко. Бях готова да тръгна с него. В края на краищата реши, че ще може да се скрие в страната.
Познаваше я добре… езика, хората, милионите места, където би могъл да изчезне. Освен това не желаеше да напускам дома си. Реши, че няма смисъл да заминаваме в Китай например или нещо подобно.
— Може би не е било възможно да избягате.
— Да. Поддържах връзка с групата „Плутон“. Бяхме ги наели да следят, доколкото е възможно, как върви разследването на Стефано. Обадиха се на клиента му, мистър Бени Арисия, и на застрахователните компании. Намекнаха, че разполагат с известна информация за Патрик, но отново ги препратиха към Джак Стефано. Отивах при тях през три-четири месеца, винаги летях през някой европейски град и те ми докладваха докъде са стигнали.
— А как го е открил Стефано?
— Сега не мога да ти разкажа тази история. Ще трябва да го направи Патрик.
Поредната черна дупка, доста голяма при това. Санди остави чашата с кафето на пода и се опита да подреди мислите си. Със сигурност щеше да му е много по-лесно, ако тези двамата му бяха казали всичко. Трябваше да започнат от самото начало и без да пропускат нищо, да стигнат до настоящето, за да може той, адвокатът им, да се погрижи за непосредственото им бъдеще. А може би не се нуждаеха от помощ?
Значи Патрик знаеше как са го намерили.
Лия му подаде дебелата папка.
— Това са хората, които са отвлекли баща ми.
— Стефано ли е?
— Да. Аз съм единственият човек, който знае къде са парите. Отвличането е капан.
— А Стефано откъде знае за теб?
— Патрик им е казал.
— Патрик?
— Да. Видя раните му, нали?
Санди се изправи и се опита да се овладее.
— Тогава защо не им е казал и къде са парите?
— Защото не знае.
— Поверил е всичко на теб?
— Нещо такова. Аз ги контролирам. Сега преследват мен, а баща ми пострада, без да има никаква вина.
— И какво трябва да направя аз?
Лия отвори едно чекмедже и извади друга папка, доста по-тънка.
— Тук има информация за разследването на ФБР относно изчезването на Патрик. Не научихме кой знае какво. Ясно е защо. Случаят е даден на един агент на име Кътър, от Билокси. Веднага щом научих, че Патрик е бил заловен, му се обадих. Вероятно това е спасило живота му.
— Един момент. Не схващам много добре.
— Казах на Кътър, че Патрик Ланиган е бил открит и че е задържан от хора, които работят за Джак Стефано. Предполагаме, че Кътър веднага е отишъл при Стефано и го е заплашил. Неговите хора са изтезавали Патрик почти до смърт в продължение на няколко часа, после са го предали на ФБР.
Санди затвори очи и се помъчи да осмисли чутото.
— Продължавай — каза накрая.
— Два дни по-късно Стефано беше арестуван във Вашингтон, а офисът на фирмата му — запечатан.
— Откъде знаеш това?
— Все още плащам доста пари на онези от „Плутон“. Добри са. Подозираме, че Стефано се е разприказвал пред ФБР, като в същото време тихомълком продължава да ме търси. Затова пострада и баща ми.
— Какво трябва да кажа на Кътър?
— Най-напред му разкажи за мен. Представи ме като адвокатка, която е много близка с Патрик и го съветва по всички важни въпроси. Кажи му, че съм в течение на нещата. След това му кажи за баща ми.
— И смяташ, че ФБР ще притисне Стефано?
— Може би да, може би не. Във всеки случай нямаме какво да губим.
Наближаваше един и тя бе много уморена. Санди взе папките и се отправи към вратата.
— Имам да ти разкажа още много неща — поклати глава Лия.
— Би било чудесно, ако знаех всичко.
— Дай ни малко време, това е.
— По-добре побързайте.
26
Доктор Хаяни започваше сутрешната си визитация точно в седем. Надникваше в стаята на Патрик съвсем тихо заради проблемите му със съня. Най-често го заварваше заспал, макар че нерядко след това разказваше изпитанията си от нощта. Тази сутрин пациентът беше буден и седеше на стол край прозореца. Беше само по белите спортни гащета и гледаше спуснатите щори. Не виждаше нищо, защото нямаше какво да види. Светеше единствено слабата лампа край леглото.