Санди въздъхна и записа нещо. Патрик седна на ръба на масата, съвсем близо до него.
— А за какво ще говорим с нея в къщата на брега?
— За Арисия.
— Арисия — повтори Санди и извърна лице. Знаеше основните факти, поне доколкото бяха описани във вестниците.
— Ще е необходимо известно време, така че на твое място щях да си взема някои неща за през нощта.
— Значи трябва да прекарам нощта в къщата, така ли?
— Да.
— С Лия?
— Да. Къщата е голяма.
— А какво ще ме посъветваш да кажа на жена си? Че ще прекарам нощта в къща край морето с една красива бразилка?
— Не бих постъпил така. Кажи й, че имаш среща с останалите адвокати от екипа ми.
— Звучи добре.
— Благодаря ти, Санди.
След кратка почивка Ъндърхил се присъедини към Оливър. Седнаха един до друг пред видеокамерата и впериха погледи в Стефано, който бе на края на масата.
— Кой разпитваше Патрик? — попита Ъндърхил.
— Не съм длъжен да давам имената на сътрудниците си — отвърна Стефано.
— Този човек имаше ли някакъв опит във физическите разпити?
— Ограничен.
— Опишете средствата, които е използвал.
— Не съм сигурен, че…
— Видяхме снимките на раните, мистър Стефано. Нас ще ни съдят заради изтезанията, причинени от ваши хора.
Така че разказвайте какво сте направили.
— Не съм присъствал. Не аз планирах разпита, защото нямам опит в тази област. Знаех в общи линии, че на различни точки от тялото на Ланиган ще бъдат прилагани серии електрошокове. Така е и станало. Нямах представа, че ще се получат толкова сериозни изгаряния.
Ъндърхил и Оливър се спогледаха. Изобщо не му вярваха. Стефано им се подиграваше.
— Колко време е продължило това?
— Между пет и шест часа.
Двамата погледнаха в папката и зашепнаха помежду си. Ъндърхил го попита за начина, по който са установили самоличността на Патрик, и Стефано разказа за сравняването на отпечатъците. Оливър сякаш не успяваше да се справи с хронологията и отдели близо час да записва и пресмята времето на отвличането, продължителността на пътуването и на обработването. Разпитаха Стефано за транспортирането от джунглата до летището на Консепсион. Зададоха всички възможни въпроси, разнищиха всичко останало и след няколко разменени шепнешком реплики се върнаха на главния въпрос.
— Мистър Стефано, какво научихте за парите по време на разпита?
— Не много. Той ни каза къде са били, но вече бяха прехвърлени другаде.
— Можем ли да приемем, че ви го е казал вследствие на изтезанията?
— Несъмнено.
— Убеден ли сте, че по време на разпита не е знаел къде са парите?
— Не съм присъствал. Човекът, който го разпитваше, заяви, че Ланиган категорично не е знаел точно къде са парите.
— Не са ли записали разпита на видео — или аудиокасета?
— Разбира се, че не — отговори Стефано, сякаш подобна мисъл изобщо не му е хрумвала.
— Ланиган спомена ли име на свой съучастник?
— Доколкото знам, не.
— Какво означава това?
— Означава, че не знам.
— А човекът, който е водил разпита? Той чул ли е мистър Ланиган да споменава съучастник?
— Доколкото знам, не.
— Значи доколкото знаете, мистър Ланиган не е споменавал, че има съучастник?
— Точно така.
Двамата затършуваха из папките пред себе си, зашушукаха отново, после мълчаха дълго, което обезпокои Стефано. Бе изрекъл две лъжи една след друга — че няма запис и че няма съучастник, но това не го тревожеше. Как биха могли тези типове да знаят какво се е случило в джунглите на Парагвай? Но… те бяха от ФБР все пак. Шаваше нервно и чакаше.
Изведнъж вратата се отвори и влезе Хамилтън Джейнс, следван от Уорън, третия от тези, които снемаха показанията му.
— Здравей, Джак — поздрави Джейнс гръмогласно и седна от едната страна на масата. Уорън се настани до колегите си.
— Здравей, Хамилтън — отвърна Стефано и стана още по-нервен.
— Слушах от съседната стая — каза Джейнс с усмивка. — Изведнъж взех да се питам дали казваш истината.
— Естествено, че казвам истината.
— Естествено. Виж… чувал ли си някога името Ева Миранда?
Стефано го повтори бавно, сякаш в пълно недоумение.
— Мисля, че не.
— Тя е адвокатка от Рио. Приятелка на Патрик.
— Не.
— Ето, Джак, това ме смущава, защото според мен знаеш много добре коя е тя.
— Никога не съм чувал името й.
— Тогава защо се опитваш да я откриеш?
— Не знам за какво говориш — каза Стефано доста неубедително.
В този момент се обади Ъндърхил. Гледаше Стефано от упор, но говореше на Джейнс:
— Лъже.
— Разбира се — кимна Оливър.