— Несъмнено — добави Уорън.
Стефано стрелна с поглед единия, другия, третия. Понечи да каже нещо, но Джейнс го възпря, като вдигна насреща му разперени длани. Вратата се отвори и влезе още един другар от школата Ъндърхил-Оливър-Уорън, колкото да каже:
— Анализът на гласа ясно показва, че лъже.
След това излезе незабавно.
Джейнс все един лист и заговори:
— Това е съобщение, появило се в един вестник в Рио тази сутрин. Тук се казва, че някой си Паулу Миранда е бил отвлечен. Джак, дъщеря му е приятелката на Патрик. Свързахме се с властите в Рио. Няма искане за откуп. Похитителите не са се обадили на никого.
Плъзна листа напред, но той спря твърде далеч от Стефано.
— И така, къде е Паулу Миранда?
— Не знам. Нямам представа за какво говорите.
Джейнс погледна към другия край на масата.
— Пак лъже — каза Ъндърхил. Оливър и Уорън кимнаха.
— Джак, имахме споразумение. Ти трябваше да ни кажеш истината, а ние да оттеглим обвиненията срещу теб. Доколкото си спомням, обещахме да не арестуваме клиентите ти. Какво според теб трябва да направя сега?
Стефано погледна Ъндърхил и Оливър, които сякаш само чакаха да отвори уста, за да го оборят. Наблюдаваха го с ледени изпитателни очи.
— Тя знае къде са парите — каза Стефано примирено.
— Имаш ли представа къде е?
— Не. Напуснала е Рио, когато хванахме Патрик.
— И не сте я засекли досега?
— Не.
Джейнс погледна към комисията по истинността. Да, бе престанал да лъже.
— Съгласих се да ви кажа всичко — каза Стефано. — Не съм поемал други ангажименти. Нищо не пречи да продължа да я търся.
— Ние не знаехме за нея.
— Жалко. Ако се налага, можем да променим споразумението. С удоволствие ще повикам адвоката си.
— Да, но вече те хванахме в лъжа.
— Съжалявам. Няма да се повтори.
— Остави момичето на мира, Джак. И пусни стареца.
— Ще си помисля.
— Не. Ще го направиш още сега.
Вилата беше на три нива, една от редицата почти идентични постройки по наскоро благоустроена крайбрежна ивица. Повечето изглеждаха празни. Санди паркира зад лъскава кола с четири врати, регистрирана в Луизиана. Предположи, че е взета под наем. Слънцето бе застанало ниско над хоризонта, на сантиметри от гладката водна повърхност. Заливът беше пуст — никакви лодки, никакви кораби. Изкачи се по стълбите и премина по дългата тераса, докато стигне до вратата.
Лия отвори и се усмихна, макар и вяло — по природа бе слънчев човек и рядко изпадаше в мрачно настроение както напоследък.
— Влез — покани го тя тихо и заключи вратата зад гърба му. Всекидневната беше просторна и сводеста, с големи прозорци от трите страни и камина в средата.
— Хубаво е тук — каза той и долови приятен аромат откъм кухнята. Заради Патрик не успя да обядва.
— Гладен ли си? — попита Лия.
— На умиране.
— Правя нещо.
— Чудесно.
Подът, покрит с истинско дърво, заскърца под краката му, докато я следваше към трапезарията. На масата имаше кашонче, край което бяха подредени документи. Явно Лия работеше по тях. Тя спря за миг край масата и каза:
— Досието на Арисия.
— Кой го е изготвил?
— Патрик, разбира се.
— А къде е било през последните четири години?
— На сигурно място. В Мобайл.
Отговорите й бяха кратки и всеки от тях предизвикваше по десетина въпроси, които Санди с удоволствие би й задал.
— Ще говорим за това по-късно — добави Лия и пренебрежително махна с ръка.
На дъската за рязане до кухненската мивка имаше цяло печено пиле. На печката къкреше тиган с кафяв ориз и зеленчуци.
— Нищо особено — отбеляза Лия. — Трудно ми е да готвя в чужда кухня.
— Мирише на вкусно. Чия е кухнята?
— Къщата се дава под наем. Взех я за месец.
Тя наряза пилето и помоли Санди да налее виното — хубаво пино ноар от Калифорния. Седнаха на масичката в къта за закуска, откъдето се разкриваше великолепен изглед към Залива и последните отблясъци на слънцето.
— Наздраве — каза Лия и вдигна чаша.
— За Патрик — кимна Санди.
— Да, за Патрик.
Тя не посегна към храната. Санди напъха голямо парче бяло месо в устата си.
— Как е той?
Той задъвка бързо, за да не отврати тази великолепна млада жена с пълната си уста. Глътка вино. Салфетка на устните.
— Патрик е добре. Раните заздравяват. Вчера го прегледа пластичен хирург и каза, че няма да има нужда от присаждане на кожа. Белезите ще останат няколко години, но постепенно ще се заличат. Сестрите му носят сладки. Съдията го черпи с пица. Най-малко шестима въоръжени го охраняват денонощно, така че, мога да кажа, Патрик е доста по-добре от повечето хора в неговото положение.