— За съдията Хъски ли говориш?
— Да, Карл Хъски. Познаваш ли го?
— Не, но Патрик ми е говорил за него. Били са приятели. Веднъж ми каза, че си мечтаел да го хванат, докато Хъски все още е съдия.
— Скоро ще изостави съдийството — отбеляза Санди. Колко добре е улучил момента, помисли си.
— Но той не може да гледа делото на Патрик, нали? — попита Лия.
— Не може. Ще си направи самоотвод много скоро. Санди лапна доста по-малко парче пилешко и продължи да се храни сам, защото тя не посягаше към ножа и вилицата. Лия вдигна чашата си и се вгледа в оранжевите облаци над хоризонта.
— Извинявай. Забравих да попитам за баща ти.
— Още не знам нищо. Говорих с брат ми преди три часа, но нямаше никаква вест.
— Много съжалявам за случилото се, Лия. Ще ми се да можех да направя нещо.
— И на мен. Кошмарно е. Не мога да се прибера у дома, не мога да остана и тук.
— Съжалявам — повтори Санди, защото не можа да измисли какво друго да каже.
Продължи да се храни мълчаливо. Лия побутваше ориза в чинията си и гледаше океана.
— Много е вкусно — отбеляза Санди два пъти.
— Благодаря — кимна тя с тъжна усмивка.
— Какво работи баща ти?
— Преподава, професоре.
— Къде?
— В Католическия университет в Рио.
— А къде живее?
— В Ипанема. В апартамента, където израснах.
Темата за баща й беше деликатна, но Санди поне получаваше отговори на въпросите си. Може би този разговор й помагаше. Попита още няколко неща, които нямаха нищо общо с отвличането.
Тя не докосна храната.
— Искаш ли кафе? — попита Лия, когато той свърши.
— Ще ни е необходимо, нали?
— Да.
Вдигнаха пластмасовите чинии от масата и ги занесоха в кухнята. Лия направи кафе, а през това време Санди разгледа стаите. Седнаха един срещу друг на стъклената маса в трапезарията, наляха си кафе и учтивите разговори приключиха.
— Какво знаеш за Арисия? — попита Лия.
— Това е клиентът, чиито деветдесет милиона са задигнати от Патрик, ако се вярва на вестниците. Арисия е бил шеф в „Плат и Рокланд“ и е изпял на властите, че компанията надписва сметките. Подал е иск и е било установено нарушение от около шестстотин милиона. Според закона Арисия е трябвало да получи петнайсет процента от сумата. Адвокати са били Боуган и фирмата му, в която е работел и Патрик. Толкова знам в общи линии.
— Доста добре. Това, което ще ти кажа сега, се доказва от тези документи и записи. Ще ги прегледаме заедно, защото е нужно да се запознаеш подробно с материалите.
— Няма да ми е за първи път — усмихна се, но тя остана сериозна. Край на неуместните шеги.
— Искът на Арисия е фалшив от самото начало. — Лия говореше замислено, бавно. Нямаше закъде да бързат. Изчака го да осмисли чутото, което отне няколко секунди. — Бени Арисия е страшно корумпиран човек — измислил е начин да измами и фирмата, в която е работел, и държавата. Помогнали са му адвокатите от някогашната фирма на Патрик, които са много способни, както и някои силни хора от Вашингтон.
— Вероятно става дума за сенатор Най, първия братовчед на Боуган.
— Да, по принцип. Само че, както знаеш, сенатор Най има значително влияние във Вашингтон.
— Чух нещо подобно.
— Арисия замислил схемата много внимателно, после отишъл при Чарлс Боуган. По това време Патрик вече е бил съдружник във фирмата, но не е знаел нищо по въпроса. В заговора били посветени всички, освен него. Патрик доловил някаква промяна. Започнал да се озърта и да слухти и в края на краищата разбрал, че причина за потайността е новият клиент Арисия. Решил да прояви търпение. Преструвал се, че не знае нищо, но през цялото време събирал доказателства. По-голямата част от тях са тук. — Лия докосна кашончето.
— Да започнем от самото начало — настоя Санди. — Обясни ми защо искът на Арисия е фалшив.
— Арисия е бил шеф на корабостроителницата в Паскагула. Тя е подразделение на „Плат и Рокланд“.
— Знам това. Голям изпълнител на правителствени поръчки за отбраната, неясно минало и слухове за измами.
— Точно така. Арисия се е възползвал от мащабите на всичко това. Корабостроителницата е имала договор за две атомни подводници и по онова време отпуснатият бюджет вече е бил превишен. Арисия решил още повече да влоши положението. Предприятието представило отчети за хиляди часове неизвършена работа, платена по профсъюзни тарифи на несъществуващи работници. Доставяло материали по невероятно надути цени… електрически крушки по шестнайсет долара едната, чаши по за трийсет долара и така нататък. Списъкът е безкраен.
— Има ли го в кашона?
— Само едрите неща. Радарни системи, ракети, въоръжение, неща, за които не съм чувала през живота си. Електрическите крушки са дреболия в сравнение с останалото. Арисия е бил в предприятието достатъчно дълго, за да знае как да не допусне да го хванат. Изписани са тонове хартия, но неговото име не фигурира почти никъде. „Плат и Рокланд“ имат шест подразделения, които се занимават с доставки за отбраната, така че никой в централата не е бил наясно какво точно става. Арисия се е възползвал от това. Всички фалшиви документи, представени на Военноморските сили, са били подписани от някой от директорите в централния офис. Арисия е предлагал договори на завишени цени, но са ги подписвали висшестоящите. Системата функционира много просто, особено за хитрец като Бени, чиято цел поначало е била да подхлъзне компанията. В същото време е събрал пълен архив, който по-късно е предал на адвокатите.