— И Патрик разполага с тези материали?
— С някои от тях.
Санди погледна в кашона. Вътре имаше затворени папки.
— И всичко това е било скрито някъде, откакто Патрик избяга?
— Да.
— Идвал ли е през това време да провери дали нещо не е изчезнало?
— Не.
— А ти?
— Аз дойдох преди две години, за да преподпиша договора за наем на мястото, където държахме нещата. Надникнах в кашона, но нямах време да проверя внимателно съдържанието му. Бях уплашена и изнервена, а освен това смятах, че материалите няма да му потрябват, защото никога няма да го хванат. Той обаче се оказа прав.
Професионалният му рефлекс да води кръстосан разпит се пробуди и Санди бе готов да я засипе с въпроси, нямащи нищо общо с Бени Арисия, но се въздържа. Спокойно, каза си, не показвай нетърпение и може би ще научиш отговорите.
— Значи схемата на Арисия е заработила и той е отишъл при Чарлс Боуган, чийто братовчед е важна клечка във Вашингтон и чийто някогашен шеф е федерален съдия. Боуган знаел ли е, че разхищенията са дело на Арисия?
Тя стана, бръкна в кашона и извади касетофон на батерии и кутия миникасети със старателно написани етикети. Вгледа се в тях, докато откри тази, която й трябваше. Пъхна я в касетофона. За Санди бе ясно, че е правила това много пъти.
— Слушай — каза тя. — Записът е от единайсети април деветдесет и първа. Първият глас е на Боуган, вторият на Арисия. Арисия е позвънил, а Боуган е говорил от заседателната зала на втория етаж.
Санди се облегна на лакти. Лентата се завъртя.
БОУГАН: Днес ми се обадиха адвокатите на „Плат“ от Ню Йорк. Някой си Красни.
АРИСИЯ: Знам го. Типичен нюйоркски задник.
БОУГАН: Да. Не беше особено дружелюбен. Имали доказателства, че си знаел за завишените цени на електрониката, купена от „Рамтек“. Поисках да ми ги покаже. Каза, че щял да го направи след седмица.
АРИСИЯ: Успокой се, Чарли. Няма как да докажат каквото и да било, защото не съм се подписал никъде.
БОУГАН: Но си знаел?
АРИСИЯ: Разбира се, че знаех. Аз го планирах. Аз пуснах плана в ход. Тази чудесна идея беше изцяло моя. Техният проблем, Чарли, е, че не могат да докажат каквото и да било. Няма документи, няма свидетели.
Касетофонът замлъкна и Лия каза:
— Отново разговор между двамата, десет минути по-късно.
АРИСИЯ: Как е сенаторът?
БОУГАН: Добре е. Вчера се срещна със секретаря на Флота.
АРИСИЯ: Как е минала срещата?
БОУГАН: Добре. Те са стари приятели, знаеш. Сенаторът е изразил силното си желание да накаже „Плат и Рокланд“ за алчността им, но без да пострада проектът с подводниците. Секретарят одобрява идеята и е заявил, че ще накаже компанията сурово.
АРИСИЯ: Не може ли да ускори нещата?
БОУГАН: Защо?
АРИСИЯ: Защото ми трябват проклетите пари, Чарли. Долавям миризмата им. Усещам вкуса им.
Лия натисна копчето и касетофонът спря. Извади касетата и я прибра на мястото й.
— Патрик е започнал да записва в началото на деветдесет и първа. Смятали са да го изгонят от фирмата в края на февруари под предлог, че не носи достатъчно пари.
— Колко касети са?
— Има около шейсет, но Патрик старателно е махнал всичко излишно, така че важните записи могат да се прослушат за около три часа.
Санди погледна часовника си.
— Чака ни много работа — каза тя.
28
Паулу поиска радио, но му отказаха. По-късно си дадоха сметка, че просто иска да слуша музика, и му донесоха стар касетофон и две касети с изпълнения на Симфоничния оркестър на Рио. Предпочиташе класиката. Пуснал музиката съвсем тихо, Паулу прелистваше купчина стари списания. Бе поискал книги и бяха обещали да му донесат. Храната засега беше предостатъчна — като че ли полагаха всички усилия да остане доволен. Похитителите му бяха млади мъже, наети от някого, когото така и нямаше да види. Пуснеха ли го, младите похитители щяха да избягат и щеше да е невъзможно да ги съди.