И двамата бяха боси. Патрик беше по фланелка и спортни гащета. Санди беше с измачканата риза и светлите панталони, с които бе отишъл при Лия в къщата край брега.
Кашонът с материалите за Арисия лежеше празен в единия ъгъл, а самите те бяха пръснати по масата.
Вратата се отвори, докато още се чукаше, и агент Джошуа Кътър влезе, без да чака покана. Застана на прага.
— Това е частна среща — каза Санди, като се изправи пред Кътър. Никой не биваше да вижда документите по масата. Патрик също отиде до вратата, за да ги закрие.
— Защо не чукаш, преди да влезеш? — попита той ядосано.
— Съжалявам — отговори Кътър спокойно. — Само за минутка. Почудих се дали няма да ти е интересно да научиш, че арестувахме Ева Миранда. Искаше да се измъкне през Маями с фалшив паспорт. Към Бразилия.
Патрик замръзна и се опита да измисли отговор.
— Ева? — попита Санди.
— Да. Известна и под името Лия Пирис. Това пишеше във фалшивия й паспорт.
Докато отговаряше на Санди, Кътър гледаше Патрик.
— Къде е тя? — попита Патрик стъписай.
— В Маями. В ареста.
Патрик се обърна и се върна до масата. Затворите навсякъде бяха кошмарни, но тези в Маями бяха особено злокобни.
— Има ли телефонен номер, на който да се свържем с нея?
— Не.
— Тя има право на телефонно обаждане.
— Работим по въпроса.
— Дайте ми номер.
— Ще видим. — Кътър продължаваше да наблюдава Патрик, без да обръща внимание на Санди. — Бързала е. Била е без никакъв багаж. Искала е да избяга в Бразилия, да те зареже тук.
— Млъкни! — просъска Патрик.
— Сега можете да си вървите — обади се Санди.
— Е, помислих си, че ще искате да знаете — каза Кътър с усмивка и излезе.
Патрик седна и заразтрива слепоочията си. Главата го цепеше и преди нахълтването на Кътър, но сега болката бе станала нетърпима.
С Ева многократно бяха обсъждали трите възможни сценария, които биха последвали в случай, че го заловят. Според първия, а това бе и планът им, тя трябваше да се крие и да помага на Санди. Втората възможност, най-кошмарната, бе да я заловят Стефано и Арисия. Третата бе да я заловят от ФБР, което не беше страшно, но пък би предизвикало сериозни проблеми. Така поне щеше да е в безопасност.
Не бяха обсъждали четвърта възможност — завръщането й в Бразилия без него. Просто не можеше да повярва, че е искала да го изостави.
Санди тихо събра материалите и разчисти масата.
— Ти в колко часа си тръгна? — попита Патрик.
— Около осем. Всичко беше нормално, Патрик, казах ти вече.
— И не е споменавала за Маями или Бразилия?
— Не. По никакъв начин. Останах с впечатлението, че известно време ще живее в онази къща. Каза ми, че я е наела за месец.
— Значи се е изплашила. Иначе защо ще бяга?
— Не знам.
— Санди, намери някой адвокат от Маями. Побързай.
— Познавам един-двама.
— Сигурно умира от страх.
30
Минаваше шест, така че Хаварак най-вероятно беше в някое казино, на масата за блекджек, където пиеше безплатно уиски и оглеждаше жените. Носеха се безброй слухове за комарджийските му дългове. Рейпли сигурно се бе заключил на тавана си — всички предпочитаха да си стои там. Секретарките и младшите адвокати ги нямаше. Дъг Витрано заключи входната врата на сградата и отиде в офиса отзад — най-големия и най-хубавия, — където, седнал на бюрото със запретнати ръкави, го очакваше Чарли Боуган.
Патрик бе съумял да сложи подслушвателни устройства във всички помещения, освен в офиса на старшия съдружник и Боуган нееднократно бе използвал този факт в бурните скандали, последвали изчезването на парите. Винаги когато не беше в кабинета си, Боуган го заключваше с масивно резе. Не бе пропускал възможност да натяква на съдружниците си, че са проявили непростима небрежност. Особено Витрано, който бе провел последните съдбовни разговори с Дънлап от телефона в кабинета си и Патрик бе разбрал къде ще се изпратят парите. В многобройните скандали за всичко това бяха стигали почти до бой.
Боуган не би могъл с ръка на сърцето да твърди, че е подозирал шпионирането на фирмата. Ако бе така, защо не бе предупредил останалите съдружници? Просто той бе предпазлив и бе извадил късмет. Важните разговори се водеха в неговия кабинет. Масивното резе се заключваше за миг, а единственият ключ бе у него. Дори и чистачките не можеха да влязат, без той да е там.
Витрано затвори вратата и се отпусна в огромното кожено кресло срещу бюрото.