Опиянението от появата на Патрик бе продължило няколко дни и след това постепенно изчезна, защото стана ясно, че парите не са се върнали в Билокси с него. С всеки изминал ден сякаш се отдалечаваха все повече и повече.
— Мислиш ли, че ще получим парите, Чарли? — попита Витрано едва чуто, забил поглед в пода. Не бе го наричал Чарли от години. Откакто във фирмата им се бе настанила омразата, подобна близост бе нещо нечувано.
— Не — отговори Боуган след дълга пауза. — Ще имаме късмет, ако не ни връчат обвинителен акт.
Санди знаеше, че го очакват поне едночасови важни телефонни разговори, и затова започна с най-трудния. От колата си, паркирана пред болницата, се обади на жена си и й каза, че ще закъснее много — толкова много, че може би ще се наложи да остане в Билокси. Отборът на сина му участваше в решаващ мач. Извини й се, каза й, че за всичко е виновен Патрик, и обеща да й обясни проблема по-късно. Тя реагира доста по-добре, отколкото бе очаквал.
Обади се в офиса си и свари една останала до късно секретарка, от която поиска няколко телефонни номера. Познаваше двама адвокати в Маями, но в седем и петнайсет ги нямаше в канторите им. На домашния телефон на единия не отговори никой. Другият не му го бе дал, нито пък бе обявен в указателя. Обади се на няколко колеги от Ню Орлиънс и най-накрая се сдоби с телефонния номер на Марк Брик — авторитетен специалист по наказателни дела от Маями. Брик не беше във възторг, че го вдигат от вечеря, но въпреки това го изслуша. В рамките на десет минути Санди му описа сагата на Патрик, включително и попадането на Ева в някой от арестите на Маями. Затова му се обаждал. Брик прояви интерес и заяви, че познава много добре както имиграционните закони, така и наказателните процедури. Щял да се обади на две места, след като приключи с вечерята си. Разбраха се Санди да му позвъни след час.
Откри Кътър след три различни обаждания и след близо двайсет минути увещания си уговори среща в едно кафене. Отиде там и докато чакаше Кътър, отново позвъни на Брик.
Брик потвърди, че Ева Миранда е задържана в един федерален арест в Маями. Все още не била официално обвинена в никакво престъпление, но било рано. Нямало начин да я види тази вечер, а и на следващия ден щяло да е трудно. Според законите ФБР и митническите власти на САЩ имали право да задържат чужденец с фалшив паспорт до четири дни, без право на пускане под гаранция. Брик обясни, че при дадените обстоятелства мярката е разумна — подобни хора бързо изчезвали. Каза му също така, че е посещавал клиенти във въпросния арест и че условията там са сравнително добри. Ева била сама в килия и, общо взето, била в безопасност. При малко късмет на сутринта можела да получи достъп до телефон.
Без да се впуска в подробности, Санди каза, че не е нужно да се бърза с освобождаването й, защото някои хора навън проявяват интерес към нея. Брик обеща да използва връзките си и да се опита да я види.
Хонорарът му щял да е десет хиляди долара и Санди се съгласи да му плати.
Прекъсна разговора точно когато Кътър влезе в кафенето и седна на една маса край витрината, както бе обещал. Санди заключи колата си и отиде при него.
Вечерята се състоеше от затоплени в микровълнова фурна полуфабрикати, наредени на захабен пластмасов поднос. Донесоха й я две едри жени с униформи, от чиито колани висяха подрънкващи връзки ключове. Едната я попита как се чувства. Ева смотолеви нещо на португалски и те я оставиха намира. Макар да беше гладна, и през ум не й мина да докосне тази храна. Вратата на неизмазаната бетонна килия беше метална и в горния й край имаше малка квадратна дупка. От време на време се чуваха гласовете на другите задържани жени, но, общо взето, мястото беше тихо.
Никога досега не бе попадала в затвор, дори като адвокат. Освен Патрик не помнеше друг приятел, който някога да е бил арестуван. Първоначалният й шок отстъпи място на страха. После изпита унижение, че е заключена в клетка като престъпница. Единствено мисълта за баща й я предпазваше от пълен срив през първите няколко часа. Не се съмняваше, че положението му е много по-тежко от нейното. Молеше се да не го измъчват.
В затвора молитвите сами напираха на устата. Молеше се за баща си, молеше се за Патрик. Противопоставяше се на изкушението да го обвини за неприятностите си, макар че лесно можеше да го стори. Предпочиташе да обвинява себе си. Изпадна в паника и се втурна да бяга. Патрик я бе учил как да се движи, без да оставя следи, как да изчезва. Грешката беше нейна, не негова.