Успокояваше се, че фалшивият паспорт не е голямо престъпление и проблемът би могъл да се реши бързо. В страна, където имаше толкова насилие и недостиг на затворнически килии, подобно елементарно нарушение на човек с чисто досие би могло да се изкупи с малка глоба и депортиране.
Парите бяха утеха. Утре щеше да поиска адвокат, при това добър, с влияние. Той щеше да се обади на някои важни хора в Бразилия, чиито имена щеше да му даде. Ако се наложеше, парите щяха да й помогнат да се справи с всеки, който се изпречеше на пътя й. Не след дълго щеше да си е у дома, за да помогне на баща си. Щеше да се скрие някъде в Рио. Нямаше да е трудно.
В килията беше топло. Седеше заключена, охранявана от много хора с пистолети. Тук беше в безопасност. Онези, които бяха изтезавали Патрик и сега бяха отвлекли баща й, не можеха да се доберат до нея.
Угаси лампата и се изтегна върху тесния нар. Агентите на ФБР щяха да съобщят на Патрик за задържането й веднага, така че вероятно той вече знаеше. Представяше си го как драска в бележника си и се опитва да огледа нещата от всички възможни ъгли. Досега сигурно бе измислил поне десет начина, за да я измъкне. Нямаше да заспи, докато не набележи трите най-добри варианта.
Най-забавно е да правиш планове — винаги го бе казвал.
Кътър си поръча шоколадова поничка и сода. Не беше дежурен, така че вместо стандартния тъмен костюм и вратовръзката носеше джинси и риза с къс ръкав. Подигравателната усмивка беше нещо естествено за него, а сега, когато бяха намерили Ева и я бяха задържали, бе особено доволен.
Санди излапа един сандвич с шунка на четири хапки. Наближаваше девет вечерта, а единственото, което бе слагал в уста, и то преди доста часове, бе болничната храна в стаята на Патрик.
— Трябва да поговорим сериозно — каза той съвсем тихо, защото заведението беше препълнено.
— Слушам — отвърна Кътър.
Санди преглътна, избърса устата си, приближи се още повече и каза:
— Не ме разбирай погрешно, но мисля, че се налага да се обърнем към някои други хора.
— Кой например?
— Шефовете ти във Вашингтон.
За миг Кътър се замисли над чутото, загледан в колите по магистралата. Океанът беше на стотина метра.
— Разбира се — кимна той. — Само че трябва да има какво да им кажеш.
Санди се озърна. Никой не гледаше към тях, дори случайно.
— Ами ако докажа, че играта на Арисия спрямо „Плат и Рокланд“ е пълно мошеничество, че се е споразумял с фирмата на Боуган да измами държавата и че братовчедът на Боуган, сенаторът, е участвал в заговора и е трябвало да получи няколко милиона долара под масата?
— Чудесна версия.
— Мога да го докажа.
— И ако ти повярваме, ще трябва да дадем на Ланиган компенсация и да го пуснем да си върви?
— Може би.
— Няма да е толкова лесно. Остава проблемът с трупа в колата му. — Кътър отхапа от поничката и задъвка съсредоточено. — Какви доказателства имаш? — попита след малко.
— Документи, записи на телефонни разговори, такива неща.
— Които биха се приели за доказателства в съда?
— Повечето.
— Достатъчно ли са, за да се стигне до присъди?
— Цял кашон.
— Къде е този кашон?
— В багажника на колата ми.
Кътър инстинктивно погледна към паркинга, после се вторачи в Санди.
— Това са материали, събрани от Патрик, преди да се махне, така ли?
— Да. Надушил какво готви Арисия, разбрал, че съдружниците се готвят да го изритат от фирмата, и започнал търпеливо да събира доказателства.
— Бракът му бил скапан и прочие, така че решил да отмъкне парите и да побегне, а?
— Не. Побягнал е и след това е отмъкнал парите.
— Както и да е. Значи сега иска да се споразумеем?
— Разбира се. На негово място ти не би ли искал?
— Ами убийството?
— То е проблем на щата. Не е твоя грижа. Ще се оправяме с него по-късно.
— Може да стане наша грижа.
— Боя се, че не. Вие го обвинявате в кражба на деветдесет милиона долара. Щатът Мисисипи го обвинява в убийство. За съжаление, вече е късно федералните да поемат и убийството.
Кътър мразеше адвокатите тъкмо по тази причина — не се хващаха лесно на въдицата. Санди продължи:
— Слушай, срещата ни е една формалност. Просто искам всичко да мине по каналния ред, без да пренебрегвам, когото и да било. Нищо не ми пречи още утре да позвъня във Вашингтон. Но реших преди това да поговоря с теб, надявах се да те убедя, че можем да се споразумеем. В противен случай започвам да въртя телефоните.
— Какво искаш?
— Среща с високопоставени представители на ФБР и Правосъдието. Ще се срещнем в някоя голяма зала и ще представя доказателствата.