Мартин включи климатика, взе си бира от хладилника, извади пистолета, който бе купил на пристанището, от джоба на панталоните си, остави го на масичката и седна на дивана. Едва тогава свали шапката и слънчевите очила.
Не знаеше колко дълго ще трябва да чака, ала си бе дал време. Бе оставил раницата си в колата под наем. Този път си бе взел малко повечко дрехи, отколкото на Султанът. Евентуално би могъл и да презимува тук.
Че това не бе необходимо, се изясни в секундата, когато посегна към дистанционното на масичката, но телевизорът тръгна от само себе си. Цветът на екрана се промени от черен на тюркоазен. В средата изникна иконката на скайп, а под нея текст: входящо повикване.
Значи затова нямаше видими алармени системи. Къщата бе подсигурена с уебкамери, които регистрираха всяко движение вътре и набираха собствениците, ако се случеше нещо необичайно.
Устройва ме.
Мартин натисна кръглия бутон, върху който бе изписано ОК. Чу се шум, който напомняше на капеща в пещера вода, а компютърната графика на две здрависващи се ръце сигнализира, че връзката е осъществена.
— Твърде много време ти отне — чу той да казва един глас. На екрана не се появи лице, но Мартин бе сигурен, че камерата се е включила и предава неговия образ. — Очаквах да се появиш много по-рано.
Мартин постави дистанционното до бирата си, повдигна рамене и каза:
— Как беше поговорката? Времето е стремето на истината. Помага ѝ да се изкачи нагоре, нали, Querky? Или предпочиташ да те наричам Елена?
Глава 75
Разнесе се приятен смях. Мартин можеше детайлно да си представи как ръката на корабната лекарка посяга към висулката с форма на дъбово листо на колието си.
Дъб — на латински quercus.
— Мисля, че времето предоставя на лошите възможността да се скрият на сигурно място.
Мартин поклати глава.
— Никъде не можеш да се скриеш от мен, Елена. Както виждаш, навсякъде ще те открия.
Корабната лекарка преглътна.
— О, моля те! Това изобщо не бе трудно, след като ти подсказах адреса си.
Мартин кимна. Бе грешка от нейна страна, че по коридорите на „Кухнята на ада“ му бе разказала за предишния си живот.
Три години съм живяла в Доминиканската република и в градската болница съм лекувала много повече изнасилени деца, бегълци от Хаити, отколкото шефът на гинекологичното отделение в Хамбург е виждал през целия си живот.
— Всеки, който веднъж вече е бил тук на почивка, знае колко слаб е митническият контрол. Особено ако слизаш от кораб. Допреди няколко години човек можеше да си осигури почти всичко тук с подкупи и ако, разбира се, познава точните хора. Най-малкото къща под чуждо име.
Климатикът промени посоката на въздушната струя. В момента тя духаше директно в лицето му.
— Не съм дошъл тук, за да обсъждам с теб фокусническите ти номера — каза Мартин.
— Да, знам. Искаш да ме убиеш, защото затрих семейството ти.
— Точно така.
— Но дотам няма да се стигне, Мартин!
— В момента да, защото не те спипах тук. Но повярвай ми, ще те преследвам по цялото земно кълбо. Ще те открия и ще ти поискам сметка, дори това да е последното, което ще направя.
— Би било грешка.
— Едва ли. Анук сама ми каза, че ти си я отвлякла.
Можеш ли да ми кажеш името на този, при когото си била през цялото време?
— Разгадах тайния ѝ език. Тя изписа името ти, когато я попитах за извършителя.
Мартин чу как Елена ръкопляска.
— Браво! Но грешиш относно важен момент. Не съм отвличала Анук. Тя тръгна доброволно с мен. Грижех се за нея.
— А междувременно си изтезавала и убила майка ѝ.
— Не, това бе Шала.
— Не говори глупости! Шала бе твоя жертва. Ти стоиш зад всички убийства, които си ѝ приписала.
Елена рязко изпусна въздух през устните си. Прозвуча като пръхтене на кон.
— За ченге под прикритие схващаш твърде бавно. Шала е всичко друго, но не и невинна.
— Не вярвам и на една твоя дума — възрази Мартин. — Текстовете в компютъра, разговорът с Наоми, скалъпила си всичко това.
— Отчасти да. Но написах само истината.
Студеният полъх от климатика се обърна отново към лицето му и Мартин потръпна. Стори му се, че чу някакво дращене отвън, пред главния вход. Или стъпки?
Мартин стана и грабна пистолета.
— Шала действително е била момче, което е било насилвано от майка си — продължи Елена. — Аз никога не съм била изнасилвана. Не съм безумна, заслепена жертва, която кара хората да страдат. Имам съвсем други интереси.