Както и много други неща.
За по-сигурно тя остави да мине малко време, после се върна обратно в чата. При всички положения трябваше да се логне отново, тъй като свързването се прекъсваше автоматично, когато лаптопът се затвореше, но това не беше проблем. Безжичният интернет по стаите бе безплатен и функционираше безупречно, най-малкото докато бяха в близост до брега. След вечеря, малко след десет часа тези, които бяха онлайн, не бяха много. Първата вечер вероятно повечето седяха в някой от баровете, в акватеатъра, където днес щеше да има програма с фигурно пързаляне върху изкуствен лед, в 4-D киното или се разхождаха на относително мекия нощен въздух по горните палуби.
Лиза вечеря с майка си в един ресторант с меню от пет блюда, в сравнение с който салонът във филма „Титаник“ изглеждаше като кухня за бездомни. Шестстотин гости можеха да се хранят едновременно на двете нива, свързани с огромна стълба. Всяка маса се обслужваше от отделен сервитьор в ливрея и тя забеляза как лачената маймуна, която бе отговорна за тяхната маса, бе леко раздразнена от факта, че Лиза с черната си плисирана пола и тениска с череп не отговаря напълно на препоръчителния дрескод.
Все тая!
По-добре да ѝ беше сервирал една порядъчна наденичка с къри вместо полусуровото месо върху соса от сини сливи и още нещо. Това ѝ хареса почти толкова, колкото загрижените въпроси на майка ѝ: „Добре ли си, миличко? Имаш ли проблеми? Искаш ли да говорим за това?“.
В края на вечерята Лиза бе толкова изтощена от лъжите си, че нямаше нужда да се прави на уморена, за да се прибере най-после в стаята си.
Тя активира последно отворения прозорец в браузъра. Отвори се на секундата и тя отново бе в частния и както я увери Querky, кодиран чатрум.
Moonshadow: извинявай, отново съм на линия.
Quarky: майка ти?
Moonshadow: фалшива аларма.
Quarky: мислиш ли, че тя подозира нещо?
Moonshadow: най-малкото е намерила видеото.
По време на вечерята ѝ се искаше да изкрещи истината в лицето на майка си, която след дълго усукване най-после се осмели и загрижено я попита дали всичко е „истинско“.
Да, мамо. Аз съм курвата в нета. Но това не е причината да искам да си прережа вените или да се хвърля под влака. Не и заради видеото.
Лиза почувства как яростта отново се надига в нея. Човече, видеото циркулираше от седмици в нета. Цяло чудо бе, че мина толкова време, докато майка ѝ го открие. И то благодарение на Шиви, който ѝ го показа.
И сега шокът бе голям, а всъщност тя бе курвата, която се чукаше с учителя ѝ. По дяволите, тъпата крава вероятно си мислеше, че чукането те кара да ставаш невидим. При това трябваше само да минеш покрай точното кафене, по точното време и в точния ден, за да видиш как си навират езиците в гърлата. Отврат!
Querky: хей, има ли някой там?
Тя се взря в мигащия курсор. В чата на Easyexit шрифтът бе бял, а фонът черен, което пасваше на форум за взаимопомощ при самоубийства, но уморяваше очите при по-продължително писане.
Още при потеглянето на кораба бе изнесла достойно за Оскар представление, преструвайки се, че се радва на пътуването.
Толкова е готино, мамо!
Дори бе успяла да пророни една сълза. А бисовото ѝ изпълнение бе по време на вечерята.
— Не се притеснявай — бе обяснила на майка си. — Филмчето е фалшиво. Това не съм аз. И всичките ми приятели знаят това. И никой в училище не приема на сериозно простаците, които пишат такива глупости за мен. Приятелите ми и аз се заливаме от смях заради всичко това.
— Аз и моите приятели.
Да, мамо, знам!
— А причината напоследък да се срещам толкова рядко със съученичките ми е приятелят ми. Да, имам приятел. Сега вече ти казах. Уф. Не исках да знаеш, затова се държах странно в последно време. Не, не е това, което си мислиш. Освен гушкане не е имало нищо повече.
При спомена за разговора им, на Лиза ѝ хрумна нещо забавно, което непременно трябваше да сподели с Querky.
Moonshadow: казах на мама, че сме двойка.
Querky: ъ-ъ?
Moonshadow: когато ѝ казах, че си имам приятел, тя ме попита как се казва. Единственото, което спонтанно ми хрумна, бе твоят никнейм.
Querky: тя си мисли, че приятелят ти се казва QUERKY?????
Лиза се ухили.
Moonshadow: казах ѝ, че това е на галено от презимето ти Querkus.
Querky: о, човече, само да знаеше… :-)
— Той е по-голям от мен — бе продължила да си измисля тя. — На седемнайсет. Скоро ще се запознаеш с него. Но не казвай на татко.