Лекарката погледна за кратко през нея. Очевидно доволна от това, което е видяла, тя накара Мартин да пробва собствената си карта.
— Картата ви е програмирана така, че да имате достъп до всички нива, които са необходими за работата ви. Можете по всяко време да я посещавате, но би било добре да ме уведомявате преди това.
— Анук заключена ли е? — попита неодобрително той.
Елена кимна сериозно:
— За собствената ѝ безопасност. Докато не знаем къде е била и кой стои зад всичко това, тя не бива да се движи из кораба без надзор. Ала при опасност винаги може да алармира с бутона над леглото си. — Тя посочи нагоре. Над касата на вратата имаше червен лост, който напомни на Мартин за спирачките за спешни случаи във влаковете. — При спешна ситуация с този лост можете да отворите вратата, но това ще задейства алармата на мостика. Затова най-добре би било да носите картата със себе си.
Мартин извади пластмасовата карта от джоба на дънките си, но после се поколеба. Преди да влезе, трябваше да бъде по-добре информиран за това, което го очакваше зад вратата.
— Това визитационният ви доклад ли е? — попита я той, сочейки към папката, която тя носеше под мишница.
Елена му я подаде безмълвно. Мартин бързо прегледа доклада на първия преглед.
Анук Ламар. Пол: женски; цвят на кожата: бял; възраст: 11 години; височина: 148 см; тегло: 35 кг.
Лошо общо състояние с признаци на занемареност. Пациентката не реагира на окуражителни и утешителни думи. Съмнение за мутизъм3.
— Напълно няма ли е? — попита Мартин относно диагнозата.
Доктор Бек кимна със съжаление.
— И дума не продумва. Само стене, плаче или сумти, и то предимно по време на сън. Има жестоки кошмари. В неврологично отношение всичко изглежда нормално, както виждате, има добри рефлекси, но…
— Но какво? — попита Мартин, после сам видя.
Находките относно физическото състояние в последната трета на доклада спряха дъха му: странично разположени повърхностни кожни драскотини директно до labia majora4.
— Хематоми върху вътрешната страна на горната част на бедрата. Дълбоки фисури на единайсет и осем часа в легнало положение? — Мартин цитира невярващо последния абзац в доклада.
Елена кимна тъжно:
— Естествено, взетият секрет може да послужи като доказателствен материал.
Боже мили!
Той затвори очи.
Съдейки по доклада, Анук Ламар е била многократно и зверски изнасилвана от похитителя си.
Глава 18
По същото време, пета палуба
Тиаго Алварез излезе от атриум-каютата (както смекчено наричаха вътрешните каюти с гледка към търговската улица на Султанът) и поздрави една по-възрастна дама по хавлия, която идваше от спа центъра и се размина с него. Зарадвана от неочакваното внимание на младия мъж, тя му подари една сияйна усмивка и неловко докосна току-що фризираната си коса.
Тиаго нямаше нужда да се обръща, за да е сигурен, че дамата гледа след него. Аржентинецът бе уверен в своето въздействие върху жените независимо от възрастта им. Те обичаха матовата му кожа, черните къдрици, които дори спреят за коса не можеше да укроти, и замечтания му поглед, в който винаги се четеше една меланхолична безпомощност.
Доволен от себе си (той винаги се радваше, когато хората го харесваха), Тиаго се отправи към носа на кораба в посока бар „Атлантик“. Но малко преди да стигне до бара спря, клатейки глава, пред вратата на една външна каюта. Последните шест от своите двайсет и три години той бе прекарал почти непрекъснато по круизни кораби. Много неща се бяха променили от първото му плаване от Лисабон до Тенерифе: корабите бяха станали по-големи, цените на каютите по-достъпни, яденето по-добро, ала пасажерите си оставаха както винаги тъпи. Колко загубен трябва да си, за да използваш табелки като „Моля, почистете стаята!“, мислеше си той, виждайки зеленото картонче, което се люшкаше на дръжката на вратата. Първо, това нямаше да накара камериерката да дойде по-рано и второ, това бе перфектната покана за крадците: „Влезте, в момента няма никого!“. Той въздъхна от проявата на такова неблагоразумие и обърна картончето откъм червената страна: „Моля, не ме безпокойте!“. И след като се увери, че никой не го наблюдава, пъхна картата си в четеца и отвори вратата.
Благодаря ти, Стейси! — мислено промълви той на обучаващото се момиче от фронт офиса, която бе правила секс с него в компютърния кабинет към рецепцията. Тя бе руса, висока и шумна и въобще не бе неговият тип, ала сексът с обслужващия персонал винаги бе най-лесният начин да облекчи работата си. Всеки служител от рецепцията имаше универсална карта за достъп, с която можеше да услужи на гости, които бяха изгубили картите си или просто от любопитство искаха да разгледат каюта от друга категория. Докато бе с нея, Тиаго успя да размени собствената си карта с нейната. Естествено, на следващата сутрин Стейси щеше да разбере, че универсалният ѝ ключ не работи. После щеше да предположи, че магнитът на картата ѝ се е повредил, и щеше да си поръча нова. Детска игра, ако знаеш как да я играеш. И ако притежаваш необходимите качества на латино любовник.