— Проблемите ти със запека не ме интересуват — отвърна Клеменс Вагнер със силен смях.
Като за информатор си позволяваше твърде много. Но на платиненорусия ексцентрик с огнени татуси по ръцете това можеше да се прости. Когато ставаше въпрос за събиране на тайна информация, нямаше по-добър от Дизел. Прякор, който откачалката дължеше на пироманските си наклонности.
— Да не би вече да си открил нещо? — учудено попита Мартин и погледна нагоре. Асансьорите седяха между пета и седма палуба, затова реши да се качи по стълбите.
— Не, обаждам ти се, понеже гласът ти ми липсва.
По професия Дизел бе главен редактор на 101точка5 — частно радио в Берлин. Мартин се бе запознал с него чрез колежка, с която го свързваха само професионални отношения — Ира Самин, превъзходен полицейски психолог, която при зрелищна драма с вземане на заложници в радиостанцията на Дизел бе успяла да спаси живота на много хора. Тогава колкото откаченият, толкова и смел главен редактор ѝ оказа голяма помощ благодарение на неконвенционалните си методи на работа и след известно колебание бе приел предложението на Мартин да заработва нещо допълнително като частен следовател.
Повечето хора смятат, че полицейското следствие представлява основно бумащина, и по принцип имат право. Но във времена на оскъдно заплащане и липса на персонал все по-често се даваха задачи на частни лица. В списъка на неофициалните сътрудници Дизел се водеше като разследващ журналист и рано тази сутрин, още преди срещата с доктор Бек, Мартин му написа имейл с молбата да потърси информация за Анук Ламар и семейството ѝ.
— Не съм открил кой знае колко много — каза Дизел. — Круизните компании не са точно информатори за Уикилийкс. Засега знам само, че Анук е единствено дете. Високоинтелигентна, посещавала е частно училище за надарени деца. IQ коефициентът ѝ в пети клас е бил 135. Учи езици по-бързо, отколкото един компютър и освен английски би трябвало да владее още пет. Спечелила е второ място на националното състезание по запаметяване. Интелектът ѝ е генетично унаследен. На седемнайсет години майка ѝ разработва компютърна програма, която прогнозира курса на борсата посредством наблюдения върху поведението на пасажите риби. Преди смъртта си Наоми Ламар е била професор по еволюционна биология в един частен университет.
Мартин се приближи към лявото крило на една огромна мраморна стълба, която се изкачваше от лобито към етаж с луксозни бутици. Немалко пасажери, които се разхождаха из галерията или бяха седнали на кожените кресла за първото си питие, държаха в ръцете си телефони или фотоапарати. Със златистите перила, античните вази по арките и елегантно осветените фонтани в средата стълбите на централното лоби бяха обичан фотомотив.
— Какво знаем за бащата?
— Теодор Ламар? Строителен инженер, конструирал влакчета за увеселителните паркове по цял свят. Преждевременна смърт от рак преди три години. Не се притеснявай, че се е скрил на кораба с брадва в ръцете.
— Откъде можем да сме сигурни?
Мартин се замисли за един зрелищен случай, в който мъж, обявен преди години за мъртъв, бе заловен със загуба на паметта на местопрестъплението на едно убийство.
— Защото е имало съдебномедицинска аутопсия — отвърна Дизел. — По желание на баща му, Джъстин Ламар. Искал е да подведе под съдебна отговорност болницата за това, че след операцията неговият Тео се е държал странно.
— Странно?
— Не е дишал.
— Лекарска грешка?
— Според дядо Ламар, да. Но на приказките му не може да се има доверие.
— Защо?
Дизел въздъхна:
— Дядото не е съвсем наред с главата. Официално живее в старчески дом. Но дом за смахнати пенсионери е по-точно казано. Постоянно има протести от страна на местните жители, понеже снобарите в тузарски квартал по необясними причини не желаят побърканите старчоци да седят чисто голи по детските люлки в предните им дворове, което непрекъснато се случва. Макар че Джъстин не е чак такъв ексхибиционист. Неговата запазена марка е да се обажда в полицията.
Мартин се бе изкачил догоре и наблюдаваше витрините на магазините по балюстрадата. Гучи, Картие, Бърбъри, Луи Вюитон, Шанел. В съответствие с цените на това ниво имаше значително по-малко гости. По-малко от дузина пасажери се разхождаха по тъмночервения килим. Едно тричленно семейство с детска количка, две забулени жени, няколко души от екипажа. Той се насочи надясно към коридора, който водеше към планетариума на Султанът.