Мартин се върна отново при Бонхьофер, застана пред него и го ритна.
— Какво се разиграва тук? — изкрещя той.
— Не разбирам… — Бонхьофер затисна устата и носа си с ръка. Без голям успех. Тъмната кръв се стичаше между пръстите му надолу по брадичката.
Мартин сви юмрук подчертано бавно.
— Хей, спокойно, спокойно, моля. Знам, че имате всички основания да сте бесен, но нека ви обясня ролята си — умоляваше Бонхьофер, чийто глас звучеше сякаш е настинал.
— Вашата роля? — извика Мартин. — Анук Ламар е била изнасилена. — Трябваше да се овладее, за да не го удари отново.
— Знам и това е ужасно.
Бонхьофер потърси по гладката стена нещо, за което да се хване. Стоманеният сешоар бе твърде далеч от обсега му.
— Две майки. Две деца. Изчезват. И в двата случая капитан на кораба сте били вие.
— Разбирам, че това може да звучи подозрително.
— Да звучи ли? Та то е подозрително. А на всичкото отгоре вие сте открили Анук. Точно вие!
— Всичко това е една случайност!
Междувременно Даниел се бе изправил и ужасен се погледна в огледалото. Изглеждаше така, сякаш бе единственият оцелял от железопътна катастрофа.
— Случайност? — изрева Мартин.
За части от секундата той отново се намери пред варшавския затвор, от който бе освободен преди пет години. Чувстваше се точно толкова бесен, точно толкова отчаян, точно толкова празен.
Свинете от управлението не искаха да застрашат операцията и му разказаха какво се е случило на Султанът едва след приключването ѝ. През това време той се бе опитвал да оцелее в затвора. Когато излезе на свобода, Надя и Тими бяха изчезнали от четиресет и три дни.
— Както тогава съвсем случайно не обърнахте кораба след изчезването на семейството ми! — изкрещя той в лицето на Бонхьофер.
Капитанът за кратко затвори очи като съпруг, който в поредния семеен скандал не знае какво повече да каже.
— Да обърна? — Гласът му пресекна. — Нима не прочетохте съдебните експертизи? Султанът има спирачен път от два километра. Нужни са час и половина, за да бъде обърнат. Тогава имаше буря, високи вълни, ледени температури. На това място в Атлантическия океан без спасителен пояс човек би издържал броени минути. А семейството ви липсваше от часове.
— И откъде знаехте кога са скочили? Записите от камерите на външната стена били изтрити по погрешка. Не беше ли така и при Анук? И тогава ли фалшифицирахте всички доказателства, за да представите нещата като самоубийство?
— Не — задъха се Бонхьофер.
— Напротив, направили сте го. Вероятно не сте отвлекли и изнасилили момичето някъде тук на борда. Ще стане ясно. Но едно нещо е съвсем сигурно — вие сте наемник. Ще направите всичко, за да задържите работата си. Ако е необходимо, ще прикриете и престъпление. — Мартин гневно се изплю на пода. — Но този път сте нямали късмет. Сега имаме пасажер 23 и няма да ви се размине лесно.
Той дръпна хартия от диспенсъра до мивката и я хвърли в лицето на капитана.
— Почистете се. Скоро ще имате посещение.
Мартин се обърна, готов да си тръгне.
— Посещение? От кого?
— От бреговата охрана. С удоволствие ще искат да им разкажете за случайностите.
— Ако направите това…
— Какво? — Мартин се обърна с поглед по-гневен от този на капитана. — Заплашвате ли ме? Така както вчера ме заплаши шефът ви? И сега ще ми кажете, че ще оставите момичето да изчезне, ако разглася случая?
— Това ли ви каза Егор? — Бонхьофер се обърна към мивката и пусна водата.
— Блъф — отвърна Мартин.
Капитанът срещна погледа му в огледалото и поклати глава:
— Не е. Твърде много пари са заложени на карта. Ако и една патрулна лодка бъде засечена от нашите радари, Анук ще се изпари във въздуха за втори път. Или си въобразявате, че собственикът на флотата ще наблюдава безучастно как разрушавате сделката му за десетки милиони?
— За каква сделка става въпрос?
Носът на капитана не преставаше да кърви, затова усилията му да измие лицето си оставаха безрезултатни. Той посегна за още хартия и се обърна към Мартин.
— Егор Калинин не е тук за удоволствие. Желанието му е да продаде голям дял от флотата си на Висенте Рохас, мастит чилийски инвеститор, с когото в момента киснат в сауната и обсъждат последните подробности по сделката. Шестнайсет адвокати са в режим на готовност, по осем от всяка страна. От седмици са блокирали голямата конферентна зала на четвърта палуба, макар да се говори, че само си клатят топките за хиляда долара на час, тъй като всичко отдавна било готово за подпис. Уж искали да подпишат документите на влизане в Ню Йорк под символичния поглед на Статуята на свободата. — Бонхьофер хвърли напоената с кръв хартия в коша за отпадъци и си дръпна нова. — Вижте, много добре знаете, че не съм изнасилвач на деца. — Не прозвуча умолително, а по-скоро самоуверено и Мартин мислено се съгласи с него. По време на процеса той се бе занимавал интензивно с профила на капитана, но нищо не намекваше за подобни влечения. — Аз също искам да хванем свинята, която се е гаврила с Анук — продължи капитанът. — Но да, имате право, аз съм един наемник. Шефът ме държи в ръцете си. Какво мога да направя?