Подът под краката на Мартин отново се разтресе. Всеки път, когато корабът се надигаше от вълните, климатичната инсталация над главите им започваше да бучи по-силно по необясними причини.
— Страхлив кучи син! Ако казвате истината, току-що ми разяснихте, че Егор Калинин е готов да убие едно малко момиче от алчност, да натопи мен за престъплението, а през това време вие ще гледате безучастно.
Капитанът дръпна още хартия от диспенсъра и я намокри на чешмата.
— Ще го кажа още веднъж: искам да предотвратя всичко това. Но да, в случай че не успея, няма да се жертвам заради вас, господин Шварц. — Той смачка хартията и я захвърли в мивката, без да я използва. — Вие ме дадохте на съд. Съсипахте името ми. Бях отстранен от работа, почти уволнен и какво ли още не. Няма абсолютно никаква причина да сте ми симпатичен. Ако всичко се провали, не бих отишъл в затвора заради вас. И ви гарантирам, че това ще се случи в момента, в който открито се противопоставя на Егор.
Мартин го сграбчи за рамото и го дръпна към себе си. Принуди капитана да го погледне в очите.
— С какво разполага той срещу вас?
Бонхьофер освободи ръката си и внимателно докосна с палец и показалец основата на носа си. Изглеждаше така, сякаш търси решение. Обмисляше.
— С един видеозапис — каза най-накрая.
— Какво има на него?
— Корпусът на Султанът. Това е видео от външната охранителна камера, която, между другото, показва и каютата с балкон, в която е била настанена съпругата ви. И което изтрих заради Егор.
Мартин почувства как Султанът се наклони странично.
— Какво искате да кажете?
Бонхьофер кимна.
— Дадох му оригиналната касета. Сега отпечатъците ми са по нея.
Марти изстина.
— Показва ли…
… смъртта на моето семейство?
Думите заседнаха в гърлото му.
Капитанът кимна.
— Ще ви докажа, че искам да работя не срещу вас, а заедно с вас — каза той. — Имам копие на този запис. Може да го видите.
Глава 25
Едно сиво облаче. Последното, което се виждаше от сина му, преди да изчезне завинаги. Без цвят, без форма и без контури. Просто едно малко сиво облаче, хванато от камера, на чийто обектив се бяха залепили няколко дъждовни капчици, които отчасти замъгляваха, отчасти изкривяваха образа.
Първият облак, който като забулена сянка се отдели от задната част на кораба, трябваше да е Тими.
Синът ми!
Мартин така се бе залепил за телевизора, че можеше да види отделните пиксели на и без това лошия запис, и почувства какво са усещали хората, които са наблюдавали близките си, скачащи от небостъргачите на единайсети септември. Спомни си за една разгорещена дискусия с Надя, която при вида на горящите кули му бе казала, че не разбира хората, които се самоубиват от страх пред смъртта. А години по-късно самата тя се бе превърнала в сив облак, падащ в дълбините. Това бе толкова невъобразимо, както и двата самолета, които един след друг се бяха разбили в Световния търговски център.
Но и това се бе случило…
— Имаме ли запис и от друга перспектива? — попита Мартин.
Бонхьофер поклати глава. Намираха се в салона на капитанския апартамент, завесите бяха спуснати, светлината приглушена. Преди половин минута Мартин го бе помолил да спре дивидито на 20:56:22 часа бордово време.
— Семейството ви обитаваше каюта 8002, която е почти извън обхвата на камерата.
Капитанът звучеше сякаш е болен от грип, което се дължеше на превръзката върху носа му, която почти не му даваше възможност да диша. Доктор Бек се бе погрижила за него. Мартин нямаше представа дали Бонхьофер е признал на годеницата си истинската причина за нараняването си, или е сервирал поредната лъжа. Не го и интересуваше.
— Цяло чудо е, че въобще нещо се вижда — каза Даниел и имаше право.
Първият облак, който се спусна като забулена сянка покрай корпуса на Султанът, бе прихванат за секунда от бордовите светлини. Ала преди тялото да достигне водата, то бе погълнато от тъмнината и изчезна.
Синът ми просто изчезна!
— Искате ли да изгледате записа до края? — попита капитанът, като му подаде дистанционното.
Да. Непременно. Ала преди това Мартин искаше да разбере още нещо. Той посочи премигващия в долната част на екрана таймер:
— Във въпросния ден кога за последно Надя и Тими са влезли в каютата си?
Бонхьофер въздъхна:
— Да не ми налетите отново, но както обикновено, системата, с която регистрираме електронните карти, бе нулирана в полунощ. Заради защита на личните данни преди пет години имахме право да съхраняваме информацията само двайсет и четири часа. Днес нещата са различни.