— Доколкото разбрах, сте имали доста оживен разговор с моя годеник. Трябва да ви предам това тук. — Елена отвори куфарчето и извади кутийка за диск без надпис. — Това е CD със списъците на пасажерите за последните пет години. Има и допълнителна информация за наличния персонал на кораба в случаите, когато е бил обявяван пасажер 23.
— И за какво ми е това?
— И аз попитах същото Даниел. Каза, че много би се учудил, ако все още не сте започнали с разследването. Тук ще намерите и всички скици и планове на Султанът, всички прессъобщения и статии във вестниците за случаи с изчезнали пасажери, както и сравнителен анализ с други кораби.
Пръстите на Мартин се разтрепериха, когато посегна към диска.
— Трябва да ви предам и че документите, които той е събрал през последните месеци, са доказателство за добрата му воля, освен това…
В този момент зазвъняха мобилните телефони. И на двамата.
На Мартин. И на Елена.
Те изненадано се спогледаха и едновременно посегнаха към джобовете си.
— По дяволите! — Елена остави Мартин, който нямаше никаква представа чий бе дългият номер върху дисплея му.
— Какво става? — извика той след нея.
Тя спря до една врата, която водеше към вътрешните помещения, и се обърна.
— Анук — отвърна Елена. — Включихме алармения ѝ бутон и към вашия телефон, доктор Шварц.
Пет минути по-късно, за трети пореден път през този ден, Мартин влезе в стоманения шлюз в посока „Кухнята на ада“, премина през входното помещение на карантинното отделение и видя как Елена Бек плъзга картата си през четеца.
При влизането си все още мислеше, че това е фалшива тревога. После се запита откъде идва всичката тази кръв.
По леглото на Анук.
По тялото ѝ.
Навсякъде.
Глава 30
О, боже. О, боже…
Елена се втурна към леглото, пред което Анук се бе свила, притискайки ръка към обляната си в кръв предмишница. Преди тренировъчните упражнения ръката ѝ бе превързана, а сега превръзката лежеше на пода като развито руло тоалетна хартия.
— Какво се е случило, малката ми? Какво стана? — извика лекарката и приклекна до момичето.
Докато Елена още бе в полушок, Мартин вече бе разбрал причината за нараняването. Кръвта бе по чаршафите, по лицето на Анук, по ръцете, пръстите и по нощницата ѝ. Откри дори няколко петна по полирания шкаф от благородна стомана на стената под телевизора, което означаваше, че кръвта е пръскала от артерия.
— Прерязана е артерия — каза той и попита Елена къде се намират дезинфектантите и превръзките.
Съдейки по цвета на лицето на Анук, положението не беше толкова зле, както изглеждаше на пръв поглед. Мартин знаеше от опит, че дори и минимална кръвозагуба оплескваше всичко наоколо.
— Артерия? — извика невярващо Елена и посочи вратата на банята.
Тя му каза някакъв код, чието значение му стана ясно едва когато откри подобния на трезор шкаф под мивката. От съображения за сигурност той бе заключен. До спринцовките, иглите, маркучите, ножиците и разни други, подходящи за самоубийство материали, той откри спрея за дезинфекция и превързочните материали. Занесе ги на Елена и видя как тя повдигна брадичката на омаломощеното момиче. Анук бе със затворени очи. На горната ѝ устна бе залепена малка бяла точица. Малко памуче или парченце от носна кърпичка.
С бързи движения Мартин издърпа спалното бельо от леглото и го изтръска. После вдигна матрака, махна предпазния калъф, но и тук не намери нищо.
Никакъв бръснач, никакъв нож, никакъв молив.
— Вие бяхте последният, който беше при нея — подхвърли Елена с упрек, след като заведе Анук до кожения диван, където прегледа ръката ѝ.
Кръвта отново започна да тече в момента, в който момичето се отдръпна — като дъждовни капки, които се стичат по елхово клонче — затова Елена веднага постави стягаща превръзка.
— Искате да ми намекнете, че съм я подтикнал към това, докато съм бил насаме с нея ли? — попита троснато Мартин.
— Не, естествено, че не, но… — Елена присви очи. — Кой направи това, съкровище? — Тя погали страните на Анук. — Кой те нарани така?
Отговор не последва.
— Знам кой е направил това — прошепна Мартин.