— Готово, отново съм на линия — чу гласа на Дизел в ухото си, който искаше първо да свърши онлайн играта си, преди да говори с него. — Тъкмо трябваше да отстрелям един хеликоптер.
За миг Мартин бе забравил, че въобще му се обади. Заради вятъра си бе сложил слушалки и можеше да говори свободно. Връзката по скайп бе учудващо добра, имайки предвид факта, че се намираха насред Атлантическия океан.
— Лекарката ще я бъде ли? — попита Дизел.
Мартин му бе изпратил кратък имейл с описание на последните събития заедно със списъците на екипажа и пасажерите, които бе получил от Бонхьофер.
— Надявам се.
По време на летните маршрути платформата, на която стоеше в момента, бе територия за нудисти. Но през есента това бе най-самотното място под открито небе, особено нощем, когато температурите падаха. По тази причина Мартин бе избрал седемнайсета палуба за своя нощен изглед. Искаше да бъде сам и да помисли за връзките между събитията: смъртта на семейството си, телефонното обаждане на Герлинде Добковиц, изнасиленото момиче, прорезните рани по ръката на Анук и инцидента с Елена, който можеше да се случи и с него. Когато му стана ясно, че мислите му се въртят в кръг и че се нуждае от някого, който да го измъкне от дълбоките коловози, се обади на Дизел.
— Ще имаме по-голяма яснота след двайсет и четири часа — обясни Мартин. — Не е ясно какво точно предизвиква проклетите отоци по лицето ѝ. Лабораторията на кораба не е достатъчно добре оборудвана, за да анализира състава на смазочното масло по пода на котвеното помещение.
— И сега кой ще се грижи за лекарката, когато самата тя е болна? — попита Дизел.
От другата страна на линията нещо изсъска. В началото на разговора Дизел бе предупредил Мартин, че иска да притопли на горелката чиния равиоли. Явно главният редактор нямаше високо мнение за микровълновите печки.
— Жак Жерар, нейният асистент — отвърна Мартин. — Трябваше да го посветим в ситуацията. Доктор Бек лежи в съседната на Анук стая, в карантинното отделение.
Естествено, в клиниката на кораба имаше свободни легла, някои от тях дори с функция да балансират вълнението. Но тези легла бяха разделени едно от друго само със завеси. За момента нямаше друг пациент на стационар, но в случай че това се променеше, капитанът при никакви обстоятелства не искаше някой да види корабната лекарка в такова състояние. Затова Мартин пренесе колабиращата доктор Бек от котвеното помещение в „Кухнята на ада“, където един мършав французин с рогови очила и увиснали ъгълчета на устните като за начало инжектира на Елена конска доза кортизон. Това най-малкото елиминира опасността от задушаване. Сега, седем часа по-късно, корабната лекарка продължаваше да изглежда така, сякаш е участвала в жестоко улично меле, но състоянието ѝ беше стабилно, макар и да не можеше да говори.
— За щастие, вашият убиец не е много добре запознат със смъртоносните дозировки — вметна Дизел.
Или може би е.
Мартин се съмняваше, че извършителят е имал намерение да убие лекарката или някого другиго. По-скоро искаше да им демонстрира на какво е способен, ако не следват указанията му.
— Независимо дали е планиран, или погрешен удар, инцидентът разкрива много за твоя противник — каза Дизел, след като Мартин му сподели мислите си.
— И какво по-точно?
— Първо, насилникът на момичето е още на кораба.
Мартин повдигна рамене.
— Което означава, че той е или от персонала, или от пасажерите.
— По-скоро от персонала, защото — второ — има достъп до забранените участъци.
— Ключове, особено електронни, са лесни за изработка дори от непрофесионални хакери — възрази Мартин.
— Възможно е. Важен е обаче следният въпрос: кой е знаел, че ще отидете до котвеното помещение?
— Капитанът, аз… — Мартин се замисли. — И техническият ръководител, който трябваше да вдигне защитата.
И вероятно още двеста души в зависимост от това с кого още Бонхьофер си е чешал езика.
— Що за техник е този? — попита Дизел.
— Нямам представа.
— Е, би трябвало да го сгащиш натясно, както и Жерар Депардийо.
— Жак Жерар?
— Същият. Не мога да си представя, че асистентът не се е зачудил къде се крие шефката му през целия ден. Проучи всички мъже, които биха могли да се окажат насилникът на Анук, дори и да са интелигентни и арогантни. Все пак извършителят — трето — е успял да предвиди стъпките ви, и — четвърто — явно обича да играе игрички с жертвите си.